СТАРЦЕВО

СТАРЦЕВО

Контакти-Кметство  село Старцево

gsm-0897000763

Кмет: Румен Биндев

Празник на Старцево-първата събота на м. Октомври

При необходимост и въпроси, не се колебайте да се свържете с нас на посочените координати.

         Девиза на селото е”Старцево древно и младо”. Древно, защото е съхранило повика на времето, традициите на историята. Младо,  защото има живот, кипи енергия и идеи.

Село Старцево се намира на 50 км. от град Смолян и на 7 км. северозападно от гр.Златоград, в близост до  границата  с Гърция, от където преминава и международния коридор Златоград- Термес.

През различните исторически епохи е носило и различни имена. По време на траките се е казвало ЕЛИ-АС /дюля/, след падането на Родопа планина под турско робство се преименува на ЕЛЕХЧЕ. С указ на цар Борис III през 1934 год. е преименувано Старцево. Монетното находище в местността “Белите камъни”, Римският път и рудници свидетелстват, че селото е много старо, откъдето получава и сегашното си название. Етнографията на селото изобилства с примери за богат духовен живот, съхранил се със спомена за трите си църкви”Св. Елена”, “Св. Атанас” и “Св. Седмочисленици”, с разрушения манастир “Св. Неделя”. Съществува хипотеза, че тук е родното място на легендарния Делю хайдутин. От най-голямото село в Смолянския регион с население от 3 000 жители, сега населението наброява 2276 души. Миграцията не подмина и Старцево, цели семейства вече живеят и работят във вътрешността на страната и в чужбина. Радващо, е че не забравят корените си и се връщат тук за празниците, през отпуските и ваканциите на децата си.

Селото е достатъчно голямо, за да събере в себе си всичко, което го има в града-над 30 търговски обекта, заведения за хранене, дискотека, фризьорски салони счетоводни къщи, бензиностанция, газстанция, автокомплекси и др.

От тук всеки ден има  автобусни линии за София, Пловдив, Смолян и Варна;

Децата са настанени в ЦДГ ”Щастливо детство”-около 60 деца в 4  групи от 2 до 7 години; за децата има и две детски площадки.

Учениците до 12-ти клас учат в СОУ ”Св.Княз Борис I “ 160 деца;

Населението се обслужва от:

– Кметство с кмет, секретар, финансист,техническа и социална служба.

– Здравна служба, аптека и зъболекар;

– Читалище, Църква и Джамия.

В Старцево работят 6 дърводелски и дървопреработващи цеха,  6 шивашки цеха, 3 цеха за алуминиева дограма, част от мъжете работят в Горубсо-рудник Ерма река.

За българските етнографи, историци и филолози Старцево е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на нашия народ.

В климатично отношение района ни принадлежи към континентално-средиземноморската климатична област, южнобългарска климатична подобласт и източнородопски нископланински климатичен район, характерен с умерено лято и сравнително мека зима.

                     БУДИТЕЛИ НА СТАРЦЕВО :

2016-За Будител на Старцево за 2016год.бе избрана Милена Иванова-автор на новоиздадената книга “Старцево-страници от историята,краезнанието и духовността”, педагог, ръководител на Женска битова група към читалището и съвременен будител.

2012-За „Будител на 2012 година” е избрана Златка Мемова-педагог- за проекта „Пътешествие из Европа”.

КМЕТОВЕ НА  СТАРЦЕВО ПРЕЗ ГОДИНИТЕ:

2015-2019г. – Румен Биндев-икономист

2011-2015г.  –Хари  Торманов-педагог           – 1 мандат

2003- 2011г. –Райчо  Кюлевчиев-икономист-2 мандата

1995- 2003г. –Никола  Лазаров- инженер       -2 мандата

1991- 1995г. – Никола  Марков –педагог          -2-ри мандат

1990              – Хито  Топчиев-временна управа-1 година

1986-1990    – Никола  Марков –педагог         – 1-ви мандат

1982-1986    – Юлиян  Топов  -ср.специално  -1 мандат

1978-1982    – Веселин   Бошнаков от тогава е Кметство Старцево

1970-1978    – Веселин   Бошнаков- СОНС с. Старцево

1969-1970    – Веселин   Бошнаков- пълномощник кам ОБС гр. Златоград

1969   – Сребро     Сребрев

– Атанас      Чаушев

– Златко       Кюлевчиев

– Камен        Топчиев

След 1945г. –Хасан         Веизов

                                       

                                                                  Дельо войвода
Съществува хипотеза, че тук е родното място на легендарния Делю хайдутин, за когото народа е изпял една от най-хубавите си родопски песни, която днес се носи из Вселената на космическа станция като послание към чужди цивилизации. Действа с чета в Централните Родопи. Най-известен е с дейността си против насилственото ислямизиране на родопските българи. В 1720 година е начело на обединените хайдушки дружини, които нападат село Райково (днес квартал на Смолян), за да отмъстят за убийството на 200 райковчани, отказали да приемат исляма. Дельо войвода е споменат в „Исторически бележник“, документ от 18 век със спорна автентичност.
Според преданието, което се носело за него, „Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече“. Затова и враговете му го прострелват с нарочно излят за целта сребърен куршум.
Подвизите на Дельо са увековечени в много народни песни, предания и легенди. В Златоградския край за него се пее прочутата песен „Излел е Дельо хайдутин“.

ВРЪХ “СВЕТА НЕДЕЛЯ”

            Изключителен интерес представлява и църковно-манастирската крепост на връх” СВ. Неделя” . Върхът се намира на 3 км., по пътя за Златоград, в отсечката между Неделино и Старцево. Върхът е уединен, без седловини и доминира над другите планински възвишения и върхове. Той е с широк обзор и далечна ви­димост.

Върхът” Св. Неделя” е удобен за отбрана и сигнализация на далечни разстояния (някога се е правела с огньове) и това обяснява построяването на крепостта. Подравненото било на връх “Св. Неделя” е обрасло в многовековна дъбова гора, която крие манастирската сграда и другите помощни постройки, опасани от Крепостна каменна стена, останки от стълбища, пътеки и други. Върхът и крепостта били мощно отбранително съоръжение в борбите срещу турските завоеватели. Затова още в първите набези крепостта е опожарена и опустошена. Но и в годините на робството тя продължава да бъде символ на българщината, на съпротивата срещу потисничеството, националната и духовна асимилация, дискриминацията.

Връх “Св. Неделя” е висок 865м. От него при хубаво време и с повече късмет, може да се види най-високият връх на остров Самотраки в Гърция и Бяло море.

ТРАКИЙСКОТО СВЕТИЛИЩЕ  БЕЛИТЕ КАМЪНИ

Първото и най-старо чудо в околността на Старцево е светилището. От него се открива най-приказната гледка. Светилището се намира на връх „Белите камъни”. Пред погледа се разкрива цялата невероятната красота на Родопите. В далечината се виждат върховете Маврузия и Арда. Погледът стига чак до крепостта на връх Устра.

Името на местността идва от оголените варовикови скали, от които е изграден върха. В местността „Белите камъни” в древността се е намирало древно култово светилище на траките. Смята се че е имало и монетарница. Открито е находище от тетрадрахми, на които са изобразени олимпийските игри.

Според някои легенди на това място е имало древна крепост. В близост до светилището има извор. По датировката на откритите монети се съди, че светилището е функционирало от V в. пр. н.н. до ІV в. след Христа или почти близо 1000 години.

В дълбоките цепнатини на скалите са намерени монети и много керамични съдове. Предполага се че е изоставено около 330 г. след обявяването на християнството за официална религия в римската империя.

Светилището е посветено на Богът – Слънце. Тракийският орфизъм изповяда култ към земята и слънцето. Самият Орфей се смята за син на Земята и Слънцето.

ФЕРМА ЗА ЩРАУСИ”ЗОЯ”

И докато първото чудо „Белите камъни” все още крие тайните си, то за второто чудо – щраусите всичко е явно, тъй като във фермата за щрауси и конна езда край село Старцево няма нищо тайно. Нейният собственик е Красимир Кардашев. Фермата е създадена през 2002 година и е отворена за посетители целогодишно, както в делнични, така и в празнични дни. Тук се отглеждат щрауси за месо, яйца, пера и кожи. Посетителите могат да научат интересни факти за отглеждането им и да опитат специалитети от щраусово месо или яйце.