ФОЛКЛОР

 

ОБИЧАИ- ПЕСНИ- ЯСТИЯ: 

I.  ОБИЧАИ:

  1.   “МАРТЕНЕ-НАША МАРТА”

Наша Марта е постоянен празник, с който се отбелязва началото на пролетно-летния сезон. Мартенската обредност заема важно място в годишния аграрен цикъл. В този важен момент на преход се спазват редица профилактични и предпазни мерки, свързани с представата за обновяване на природата.

Обичаят “Мартене” е един от най-древните празници, който се радва на голяма популярност и се тачи и днес. Отбелязва се в нощта на 13-ти срещу 14 март. Чрез него се отбелязва края на зимата и настъпващата ранна пролет. Самият обичай представлява палене на огън от хвойна на зазоряване.

Марта е голям празник и се празнува три пъти:

1-я на 14 март-Наша Марта;

2-я на 9-я ден от Марта / дукуз гюн мартини / или се пада на 23 март;

3-я на 12-я ден от Марта / оники гюн мартини / или на 26 март.

Подготовката за Мартенето започва няколко дни по-рано, когато се събира материал за огъня, предимно хвойна-известна с лечебните си свойства.

Вечерта срещу Марта въобще не се ляга или се става много рано, за да не те напикае баба Марта. Разпалва се огън на открито и се прескача от цялото семейство, от цялата махала или няколко семейства, за да се предпазят от бълхи и змии / да се укадиш /. Ядът се сурови плодове-ябълки, дюли, печена тиква, за закуска се прави качамак с месо, за да са силни през годината.

На 14 март земята е болна, тогава се срещат зимата и пролетта. На този ден се събуждат и излизат от скривалищата, където са зимували змиите и гущерите. За да се предпази от тях, както и от други злини през годината е наложено строго спазване на редица забрани и извършване на определени действия:

-Земята се събужда за живот, дава началото на трудовата стопанска дейност;

- На Марта не се пипат остри предмети, като ножици, игли и др., За да не те хапят змиите / мъхлюка /;

-Не се изнасят и проскат бели дрехи, за да не пада градушка;

-Ниже се мъниста за берекет, правят се мартеници за закачване за здраве на хора, за животните- да се плодят, за овошки-да дадат здрав плод ;

- Земята е болна, затова не се работи-копае, оре и сее.

На 9-я ден от Марта стопаните приготвят девет вида продукти за раздаване на бедни. Това са предимно произведени от нивата и личното стопанство продукти.

На 12-я ден от Марта отново е забранено обработването на земята и пипането на остри предмети. Този ден съвпада с християнския празник “Благовест”. Народът вярва, че на този ден по нашите земи идват кукувицата и лястовицата и разказват на всички, че си е отишла зимата и е дошла пролетта.

-На този ден и след него от къщи се излиза сит и с пари в джоба,та ако чуе кукувицата-през цялата година ще е сит и с пари.

-Това, което вършиш, когато чуеш кукувица-ще го вършиш през цялата година.

-За първи път пролетта ако видиш бяло агне, цялата година ще бъдеш щастлив, черно агне-очакват те тежки дни.

Легенда за баба Марта

Било е топъл и слънчев мартенски ден. Изкарала бабата животните си на паша, а тя с хурка и бяла къделя да преде. Щастлива била жената, добре се подреждала годината. Времето било топло, козите се изярили, овцете се изягнили. От радост се провикнала закачливо”Пър, пър, Марто-мене са и изягниха и изяриха”.Баба Марта се обидила люто и помолила Лъжко /април/ да й заеме три дена и Лъжко й дал. Настръхнала от яд баба Марта-изпратила сняг и студ, който сковал всичко. Цялото стадо на бабата замръзнало,а тя останала вкаменена и си стои и до днес на връх „Белите камъни”. От тогава на тези три дена им казват бабини дни/деня/. И те когато отминат може да се сади и сее всичко, защото ще има берекет.

Разказала Е. Мемова-1927год.

 

 - „ СЛАВЯНСКО ХОРО” Празничното хоро се е играело два пъти годишно. През пролетно-летния и през есенно-зимния период, напролет преди започване на кърската работа и на есен след приключването й. Участват моми, подредени в кръг по двойки по гласова тоналност, ергени, придружители на момите и зрители-възрастни и деца.

Има сведения, че е останки от славянското хоро. Това е прастара форма в празничния бит. Играта-стъпките са в различна от песента ритмика.

За празника момите и момците се обличат с новите си дрехи, специално тъкани и ушити за празника. Тези-нови дрехи са за гиздило/празнични/, а предишните вече са станали кътаденшни/за всеки ден/. Момите са с кундри, плетени писани чорапи, кенарена риза, мендил, кутния и алче за главата. Момичетата носят украшения-гердани, гривни и по един червен аглък, за да се крият от любимия. Косите им са наплетени на тънки плитки, украсени с калеми, рупове, топчета и сини и жълти баници. Върху плитките се слагат сребърни накити. Момчетата са облечени с кенарени ризи, потури, елек или кепе-украсени с черни гайтани, писан пояс и калпак./Виж в Галерия изложбата „От раклата на баба”.

След голяма подготовка и суетня пристигат момичетата-задължително съпроводени от майка или баба на мястото, определено за провеждане на хорото /известни са три такива сборни места/. Нареждат се в кръг две по две по гласова тоналност. Обърнати с лица към публиката започват да пеят и отпяват по двойки. Момите пеят, след това правят няколко стъпки и пак спират, за да започнат следващите две и така няколко часа. Ергените стоят отстрани, те също пеят, но на групи и напяват закачливи песни на момичетата. Публиката, състояща се от деца, млади и стари наблюдават и стоят в страни от хорото. На тези хора се оформят двойките, на момчето е позволено да грабне китка цвете или шарената кърпа от ръцете на момичето, само ако се харесват. След приключване на хорото момичетата с  придружителите се прибират в къщи, като предварително е станала дума за предстоящата седянка вечерта, на която се събират отново, но този път за да работят.

3. ” БЕЛЕНЕ НА ПЛАТНО”

След като се изтъче платното на стана, свива се на две, навива се на руло и се носи на реката. Бели се при чиста вода, силно ярко слънце и големи чисти камъни, върху които да съхне. Необходими са и повече жени, заради дължината на платното, което се дипли и се тупа с копан, като това се повтаря няколко пъти, пуска се по чистата вода, плакне се и се опъва на равни камъни да съхне. После се сгъва на две и се навива на руло. Колкото е по-силно слънцето, толкова по-бяло става платното, от което елехчанки са ушивали красивите дамски ризи.

 

II. ПЕСНИ ОТ РЕПЕРТОРА НА ГРУПИТЕ ЗА АВТЕНТИЧЕН ФОЛКЛОР, ПОДРЕДЕНИ ПО АЗБУЧЕН РЕД:

 

  1.   Абре моминке

 Абре моминке, хубава, моминке

от мед ли ти са устана

от мед ли ти са устана, моминке

от чернок невен очине

Та нищеш да ма погледнеш, моминке

и с уста да ми продумаш

абре юначе гидию юначе

как да та с очи погледна

Майка ми лежи умира юначе

баща ми в тъмни затвори

майкати дано нестане моминке

бащати да са не върне

Двамина да останеме моминке

двамката да са вземеме

 

Ейнъв черночка моминка 

да жива да са разправи,

  я да са барем ожени, 

лефтера да я не гледам,

лефтера не оженена.

Чи га я майчо спомена,

та ма на лудост извива

и си ма у нам несима,

у нас на равни дворове.

 

Алехчанчено Ахметян      

лудо ще да полудее,        

юмън ще да му езлезе, 

заради Минка Дингилска.

Ахметю, севда голяма,

сос лудей, сос полудивай,

сос да ти юмът излиза,

чи ще да стана да дойда

нъх пусто равно Алехче.

Ам де щеш да ма отведеш,

га немаш къща градена.

 

 Абре юначе каматно        

каква ми найде махана / 2 /    

та са от мене отказа. 

Бяла ли не съм чернока

тенка ли не съм висока.

Руба ли не съм донела

донела и докарала.

Ти си ми любе донесла

донела и докарала,

ам си та майка нерачи

отивам алтъне не носиш

алтъне, бели грошове.

  

 Абре юначе гидийо ,

га река нагудитаща / 2 /.

сън ага заспапиш да не спиш.

Сън ага заспиш да не спиш

на лудост да те извива / 2 /.

от лудост да полудиваш.

Бяло да ти са съмнава

в нашана горна градина.

 

 Аман си рекох, майчинко  

 от сая чапкън девойка.

Триж хи съм нишан провадал
и тришну ми го връщала / 2 /

връщала и развръщала.

Учи май майче научи
как да си мома измамя.

Стани са сино угизди

с булкиноно ти си измамил
си си я хитро измами

и я невеста направи. 

 

- Ажени ли мъ, майчице,

найде ли рехат ът мене,

насяда ли съ брез мене?

Морна бе атмурили съ,

жална беше разшени ли съ?

- Мълчи, дъщерю, не думи.

На вечеря тъ спомена -

брез вечеря си остана.

На прогюмъ тъ спомена -

брез прогюма си остъна.

Вечеру фильжан вадица,

утирну кадафь кавица.

- Да не бяха жени,

женила, майчо, главила

баре лъ ъйсъва година,

лъ ъйсъва лято пролетье -

с дружкине да съ находящо,

севдине да съ нагаля.

 

Балия конян ковяше ,

майка му нога държеше,

невяста жално плачеше

и хитричко го питаше:

- Балийо либе, Балийо,

да колко ти ти съдим?

- Надяй съ, надяй невясто

двадесет и пет години

и година мъчетата.

Ако тогава не дойда,

ти са тогава ожени.

Надяла му са невяста, надяла

двадесет и пет години.

Година го надчакала

и тогава съ съжалявам.

Баба хи търна да пере

на Бяла ряка широка

пранено с телзи аблива.

Ат де са пътник зададе,

на врано конче яхаше.

- Бабичко, стара анайко,

отивам ла переш и плачеш,

пранено с сълзи абливаш?

- Как да не плача, пътник,

имах си сино Балия,

той ми на сефер атиде.

Имах си млада невеста

и тя ми съ, сино, ане.

- Бабичко, стара анайко,

не мога ли я пристигна?

- Пристигна я щеш, пътник,

га си кончено кайдисаш

и рубина си разхвърчиш.

Като е пътник атишъл

на невястини дворове,

той си невяста попита:

- Няма ли конак за юнак,

няма ли потун за коне?

- Я сам си айся дашлала,

конакън не съм видела,

в потунън не съм влизала.

- Имате млада невяста,

дайте й да отидете в мене,

пък мене дара дарете.

като го видя невяста,

тя си съ виком провикна:

- Тоя е предстень Балиев,

и я си пода с Балия.

Халал да ви са дарове

 

Бяла Яна

Яно, Яно бяла Яно,

дваж ти дойдох на вратана

дваж почуках, триж порюках

нийде съ Яна не азува.

Дел бе Яна сън заспала,

дел бе Яна вино пила.

Ни бе Яна сън заспала,

ни бе Яна вино пила,

ъм бе хола нах рякана,

нах рякана, нах бял Дунав.

Дрипи прала, китки брала

от чеирен теменуги.

Че хи Яна прастряла

по вървине, по щульбине.

Вървине съ свидом свиват,

свидом свиват и развиват

като малка мома

га съ върне ът хороно,

че засваля гиздилоно.

Хем го сваля, чем го кълне:

-Бре гиздило, бре кичило,

пусто ми си опустяло

га ми не дойде мойна севда

да ма види ужиздена.

 Бекире любе Бекире

От севда да са умират

И тя щеше да бъде умрела, Ам
са лу нищо неправи-

Само са сахне и вехне

Заради, тебе Бекире-
Суха съм вейка станала:

Вейчица трендрафилова,

Щолбица карамфилова,
И друга босилекова

От теине чорни кахоре.

Де да го сторим Бекире,

Двамкаса да са земеме-

Балносо да разделим

Барабар да го теглиме!

 

 Болна е Айша  легнала      

долу в долна махала

в тенкана куле висо. 

и си на майка мащеха дум:

Стани ма майчо разчеши

и на тъмно сирене,
даже го говорят

зурешник курбан и байрям.

Врит ще момне да дойдат

и за Айша ще питат-

Къде е Айша чернока,

нема ни въже люлкана,

нема ни Айша в момине!

Пък ти им речи майчице

Айша е глала да ткае

девет калама бурунджик

и го е яце сбъркала

на най средноно писило.
Хатте ше дружки да идем,

хатте шем Айши да кажем …
Ага ми са атишли

никой въз Айша немяше

ата майка мащеха
и тя хи на пук думеше

и си я люто кълняше.

Пет хи са больки изляли

и петну хи са клунани:

Болеите больки Айшини,

топейте Айши снажкана
Айша ше в земята да лежи

да нема кина да гние в

кърнана земя глибока!

 

 Бързала Ружка , бързала

бързала да са ожени / 2

в голямото село далечно.
Силум си Ружка дочака

една неделя да мине / 2 /

у майка госка да иде
На портите на чука и рука

излизай майчо отваряй / 2 /

Ружка е гладна и жадна
Тачи ми майчо разтяни

мисирян топъл качамак

стори му лоша
мярка.

Та били са майчо отмахни

та си май майчо
да видиш Ружка как яде

майчина блага вечеря 

 

 Бела съм, бела , юначе,

цела съм света огрела.

Един бе Карлък останал,
и той нямаше да остане / 2 /

ам беше в мъгла утунал.

В мъглата няма нищо.
сал една вакло овчарче,

сиво си стадо пасеше,

с шарената гайда свиреше.

 

 Бре Хасане първо либе

 запри конче почекай ме.

Да седим да погълчим 

ким за мене, ким за тебе.

Поседяли, погълчали

слънчице е заникнало.

слънчице е заникнало

месечинка е грейнала

първите петли триш пропели.

И тя му са милно моли

-пусни си ма бре юначе

пусни си ма бре юначе,

че ма чака старата майка

да хи нося студена вода.

 

 Бре гиздило , бре кичило

 пусто си ми опустяло.

Га недойде мойна севда  

да ма види ужиздена.

да ма види ужиздена.

угиздена премената. 

 

Барьям са мина помина

 мен са гиздило не сваля.

Кана ми са е фатила, 

чърн егогъл станала,

ни имаме да паднем

дур си севдана не видя,

севдана и приликана.

Вчера си я видях

в среде барьямън седеше,

кършим към мене гледах

и ми викаше майчинко:

Девойко мъри хубава,

ко са са чеш и плетеш,

които са гиздиш и сгадаш.

 

 ВИТ СА СЕ ЗБРАЛИ  позбрали,

момине и невестине.

Ситничко да си подумат,

блуно да си изкажат.

Врит си балноно казаха

една ми млада невяста,

лу мълчи нищо не вика,

а че си и тя сам.

Слушайте дружки лефтери,

слушайте ще ви кажа.

От как съм с юнак станала,

цяла е равна година,

пък съм от мома по мома

и са за мома не давам.

 

 Велика, мома хубава

на висок чардак седеше.

На висок чардак седеше,
любовна песен пееше.

Отдолу идат войници,

войници тежко ранени
и на Велики думаха:

- Велико, моме хубава!

Не пей ни песен любовна,
най-пей ни песен духовна.

Че ти са либе ранили,

ранили либе в челону,
в челону, между веждине. 

 

 Видяй май майчо ожени

 дурде по село Недвижими / 2 /

 дурде момине не галя. 

Че га по село

по три ще ти ги довидам / 2 /

по три, по четири наведнъж

Довидай синольо, довидай

га ги на пътя наход.

И те са какно и тебе

и те е майка родила.

 

 Видям та севдо виждам,

 видимта и познавамта / 2 /

чи немаш мерак за мене. 

Меракан ти е поминал

през напрешноно ходене / 2 /

през явелсконо галене.

Ти напреш ага дойдеше

мясаше китка кравена,

пък ся си севдо потемнял

потемнял още почернял.

 

Вървете, дружки , вървете

мъри въз Рожен, на планинана / 2 /

 Марийка нема да дойде / 2 / 

лоша е съна гледала.

Лоша е съна гледала

в събота срещу неделя / 2 /

мътна е река текла / 2 /

та хи любено занела.

 

 В село хайдути слязоха ,

 та ми са майчо обрали

 та ми са майчо обрали   

киткине ранян босилек.

Киткине да са лу къще

ам са ми майчо украли

ам са ми майчо украли

най беличконо фустанче.

Че са го мачо отнели

насъм насреде пазарян

Напълно са го сбранили

на тютюн са го изпили.

 

 Гледай ма писан Мехметю ,

 гледай ма, те са наглеждай

 и гали та са нагали, 

ще се люишва да ни е.

Майка ма тебе не дава

и да не сама не рачам.

Я ща у зема, любеле

дено е едно и само,

дено е къща градило

и одае е вършило.

 

 Години, луди млади години

 години, луди млади години

литнаха като бели гълъби, 

стъпиха на моми пенджури

скокнаха на моми скутите.

21.   Гайдине свири на сборищено / 2 /

хоро се вие ​​на три къркеля / 2 / 

Първоначално хоро мома го води / 2 /

мома го води, с китка го кърши / 2 /

Второно хоро юнак го води / 2 /

юнак го води, сабя го кърши / 2 /

Третоно хоро старец го води / 2

старец го води с бастун го кърши / 2 /

 

 Галиш ма севдим не галиш,

барем ма един поглед.

Барем ма един поглед 

с теине черни очинки.

Очинки ще ти изпиша

на майка ще ги проводя.

На майка им ще проводя

да види майка да знае.

Каква съм мома загалил

на лице бяла черночка

На лице бяла черночка

на снажка тенка височина.

 

Гори ми гори юначе

дано за мома изгориш.

Дано си мома ненайдеш 

ни в сова село ни в друго.

Я ще та люто покълна

години да не сторите

години да не сторите

неделя да не стигнеш.

Пак да си дойдеш нах мене

да видиш и я знам

да видиш и я що зная,

що зная и я що правя.

Попука ти ща установка

повратната ти ща нишанан,

увредени ти ща сърцено.

 

 Горо, горо , лилянова,

 лилянова, лилякова.

Разкърши са, размахни са, 

пътя ми излезе

въз ливаде въз чайре.

Още юнак дума, дума,

че я видя тамо, иде присукана,

възвърната, въз ливаде, въз чайре,

с чипи жълти папучкове,

с турунчени терличкове.

 

Горо, горо лильянова ,

Лильянова, лильякова,

размахване съ, разкърши съ,

пать ми стори да заминам,

да заминам, да паминам

въз аговин висок сарай.

Мойно любе болно лежи,

болно лежи, душа бере.

че не лежи да мирова,

ам ми лежи, луд лудова

за момино бяло лице,

за момини черни очи,

за момина тенка снага.

Още юнак дума думи,

че я видя да му идва

въз ливадьйе, на чеирьйе-

присукана, възпълтена,

с шален мендил апасана,

с чипи желти папучкове,

с турунчени терличкове.

- Гледай, гледай бре юначе,

с пълни очи, с празни ръки,

белки тъкани доби.

 

 Горо ле горо , зелена

 и ти Родопа планино.

Години вече станаха 

из тебе горо как ходя.

Дом къща ми са баире

постелка ми е земята.

Пушки ми е дружина

дружина, враг на душмане.

 

Да жива майчо да пряйна,

упършна страна, рякана,

Сладка да видя 

и дружиш да й продумя.

Сино ле, майчин, единничък,

ти га ще Сюмка да земеш,

дано та лефтер погреба,

на балюм Байрям на третян ден.

 

 Девойко мъри хубава , девойко

 Спи ми вино да пием девойко 

Да пием да се напием девойко / 2 /

Блуно да си кажеме девойко

Чийе е бално по-м лочко девойко.

Мойсо е бално по-м лочко юначе,

Че имам прик’я да правя юначе / 2 /

И две години да чакам юначе.

Мойсо е бално по-млочко девойко,

Че имам къща до град девойко / 2 /

И имам служба да служа.

Че са били оттам върнати девойко

Гулюма сватба да правя девойко.

 

 Дъщерьо моя майчина ,

отивам ти плачат очинки / 2 /

които са сами смее. 

Немой ма пита майчинко

севдана върви от срещу

пък ти мам нему не даде.

Ам си ма да майчинко

на друго момче незнайно / 2 /

в друго село далечно.

 

ДА МА БЕ МАЙЧО КАРАЛА

Да ма бе майчо карала

пък да не беше дал

зад рожен зад бърчана

дено пилцине превалят

Дено пилцине превалят

не се връщат

та и я имам майчо да ида

няма да са върнати

Мночко щеш майчо да чакаш

дали ти госки не идат / 2

от висока планина

 

Ако са майчо не върна / 2

селямчек ще ти проводя / 2

по ясанконо слънчице

 

Добре е сърце скриено,

скрино и предположено,

ако е сърце извърху,
село ще ибреть да земат,

че това е с кърве навряло,

черно е, пакерняло
е, темно е, патемняло е,

черън е кюмюр станало

за мона бяла дъщеря,
че ми е млада умряла,

с една пърчка рожбаца

 Даньова мама думаше,

Даньо ле синко, Даньо ле,

 кандидат мама, сандисах Кандидах
мама, сандисах

от бащините ядове,

от бащините кахъри.
Когато бяхте в люлка,

 баща ви мене остави,

 и в Балкана отидоха.
Гледах ва мама, отглеждах,

 кога големи станахте,

и вий Балкана хванаха.
Елате мама, елате

 сватбите да ви правя

на снахи да се порадвам.
На снахи да се наглеждам,

 и дребни внуци да отглеждам.

 

Дай си май майчо , дай си ма

дено си галем и знаем.

Дено си галем и знаем, 

дено си ми е екранън.

Екранън и приликана

от срьозничкана махала

на лице бело, черночко

на снашка тенко, височко.

Дай си май майчо, дай си ма

дено си галем и знаем.

ако май майчо не дадеш

сама при него ще ида.

 

 Дали ла знаеш любеле

 как имам мерак за тебе.

 Как имам мерак за тебе 

та и ти да имаш за мене.

Та ще се ла мода надолу

вързана та щат подържа,

вързана та щат поддържа

обзана синжиросана.

Вързана синжиросана

с момини ситни синжири,

с момини ситни синжири

в юнацка ачик адая.

 

 Де са е чуло видело мъри,

чернана земя без вода.

На едно място имаше мъри, 

и нейната мома чуваше.

Отдолу иде Илия мъри,

Илия-дели калия.

Той е на момата думаше мъри,

Подай ми моме водица.

Подай ми моме водица мъри,

че съм за вода загорял.

Аз съм за вода загорял мъри,

и за теб съм заболял.

 

 

Девойко мари хубава

байрям е близо наближил

ти не си още сплетена

сплетена и привървена

Юначе лудо и младо

майка е яце болничка

ни може да ма дуплей

напните ситно привърви

Ти хайде с мене девойко

майка е баш башарджийка

тя врит момине спалита

и на тяхно място ги привървя

И на ситно ги привървя

на скеченскине калеме

на гюмюрджински рупи

на солунскине банице.

 Девойко мъри хубава девойко

бално ли ти е девойко жално ли ти е, 

че нема тебе да зема.

Бално ми жално юначе

никому няма да река

сама си зная сърцесо,

сама си зная балносо

Девойко мъри хубава

ти си са мене оплачи

ти си са мене оплачи

я си та тебе вяравам.

Девойко мъри хубава

девойко бално ли ти е

девойко жално ли ти е,

че нема тебе да зема.

Бално ми жално юначе

никому няма да река

сама си зная сърцесо,

сама си зная балносо.

Девойко мъри хубава

ти си са мене оплачи

ти си са мене оплачи

я си та тебе вяравам.

 

Моя Дощерьо майчина

отидат дощерьо забави / 2 /

 от студенана чешмица. 

Забавих си са майчинко

сиво бе стадо слезнало / 2 /

та ми водана размъти.

Дощерьо моя майчина

старата са майка не излъже / 2 /

стар са бубайко не мами.

Стара се майка не излъжи

стар са бубайко не мами.

Бузкине ти са любени

снажкана ти е кършена.

 

 Дуйни ми лейни бел ветре,

 разлюляй гора зелена,

 разтопи бели снегове 

Разтопи бели снегове,

отвори пътя за Драма,

в Драма искам да ида.

Във Драма Искам да ида,

там имам либе болничко,

армам да му занеса.

Армаган да му занесе

жълтана дюля с листана

белно грозде с лозана.

 

Дай си мъ майчо , дай си мъ

в нашана си махала

кумшуцкенуму юнаку,

чернокенуму Ахметю,

дену ми ранку замина

в пътен под пенжурене

и нах нам жално паглява

със нажаленки ачинки,

с навирено сърчице.

- Мари дъщерю, дъщерю,

мъри де го си видела,

тъй като си беендисала,

толкова си мерак метнала

върлу и тебе си си?

- Ам не помниш ли, майчице,

кога ма ранко праводи

да точа вода студена.

Той дойде конян да пои-

конян му вода не пие,

га не е ат мойна харкума.

Конян му зоба не зобе,

га не е от моно мендильче.

Там съ сме дара дарили-

той мене – борми-пърстене,

Я нему – бял журапя.

 

 Ела се превива,

 мома се с рода прощава.

 Прощавай родо голямама 

и ти рождена майчице.

Дет си ма мене носила,

девет месеца на сърце,

девет месеца на сърце

и три години на ръце.

 

 Едно са лудо изрука

 от висока планина  

от висона планина,  

от хайдушкана поляна.

Злато ле, златна ябълко

китчица ще ти проводя

китчица ще ти проводя

да не си ми я върна.

Че ще ми сърце остане

от твоя черни очинки

от твоя черни очинки

от твойно лице каматно.

Ага е мома лефтера

лъ втрит я галят драговат

лъ врит я галят драговат,

лъ втрит и китка провадат.

Ага са мома ожени

един я гали драгова

един я гали драгова,

един и китка провада.

 

Жемиля Исеинова ,

тя е раничко станала,

равни е двори размела

с босилькова метлица,

с байторанива вяйчица.

Рано е вода данела,

че е нагоре изляла

въз две скали високи -

на височконо одерче.

Шарен е килим пастлала,

че е на него седнала -

Да ниже жълти алтъне.

Колку ну ниже и плаче.

Ат де я зачу му майка хи.

- Жемильо, майчина дъщерю,

отивате ли нижеш и плачеш?

- Как да не плача, майчинко,

га ма Ахметь гирьясъл.

Мене бубайко праводи

снощи на снознана вечеря,

вечеря да му оннеса.

Той ми синьяна не пазе,

ам фати мене за ръка,

та ма нагоре изведе

в нашана горна адая -

черни ми очи гирьяса,

бяло ми лице баздиса.

- Ти немой плака, дъщерю,

не искам Ахметя праводи

нах Азундере голям

да носи бяла кинига.

Бял ти щем конак огради

срещу бяла джамия,

че искам, дъщерю, пазава

Чангър Молла Ахметя

- Майчице моя, майчице,

вку ми съ тюфек, че пукна

на двана друма високи,

вчу ми съ Ахмет, че охна.

 Жените са глави ой първи либе

и мен да каниш на твоята сватба. 

Кон ще те държа дорде възседнеш

Срам ще ти бера първа вечер.

Ратай ще съм ти до три години,

дорде си родиш мала моминка

тебе да гледам, мене да мяса.

 

Забарям да та попитам

Дам ходил ли си нах ханън,

нах ханън и нах дюкянен.
Пил ли си кавя шекерли

изпили филжан за мене?

Я ще ти плати масрафен
масрафен и масарифен

лъ аднаж га та погледна

и дружиш ко са върнати
та ще вархнина да стане! 

 

 Защо си дошъл юначе,

на моминне дворове?

Дали за китка червена,

дали за вода студена,

дали за бело момиче?

Ко е за китка червена,

да станам да та закичам.

Ко е за вода студена,

да стана да та напопом.

Ко е за бело момиче,

да стана, да та заследям.

 

 Заспала мома Росанка

под един дърво борово,

борово, бордафиново. 

Подухнал ветер северняк

Та си Росанка събуди.

Ветро ле, ветро северняк

сега ли най да да духнеш.

Откак е майка умряла

цели е девет години

в съня не съм я видяла.

Сега я на сън сънувах

И си ма хитро питаше:

Научи ли се Росанке

на хурка тънко да предеш,

на станчек тънко да тъчеш.

 

Зачукал чюляк

Зачукал чулляк, зарюкъл на хажицкиня капие:

-яла ми Айшо отвори, дядо ти ма е проводал

да сбереш людия онкиши / 10 /, да дам черно халище

и две пазарски фортуми.

Мохамеда са примазал на Устра остро камене

ага са е кланял пладнана и му е пукнал тюфекен

от дясната страна в рамцено, от лявата страна в сърцено.

И айша са припяла: -тюфеко чурън бойлия

да бе в дядото, я в Гурля, я в майчиниен Ахметя,

Чичо мияйци двама пък беше баби адничък.

 

 Земенните модните момчета ле я

имам мерак за тебе.
Как да те земам юначе

гама немаш къща градена.

Де ще ме мързи на
лятно лято

Зомни май момоне момне ле

зимана ще ме зимова
в равно поле широко.

Лето ще ме летова

в честана гора зелена. 

 

 Залюбих, мамо три моми,

три моми, мамо, убави,

и трите ми са гиздави …
Учи ме мамо, научи,

коя от трите да вземе .. Лиле ..

Вземи си, сине, първа,

първата, втората, третата,

първата най-убавата,

най-мила, син, най-драга ..
Вземи си сине, второто,

втората, третата, първа,

първата най-убавата,
леле, най-мила, сине, най-драга.
Вземи си, сине, третата,

третата, втората, първа,

първата най-убавата, най-милата,
най-драга ..
Залюбих мамо три моми,

три моми, мамо, убави,

и трите ми са гиздави.

 

 Защим е мене да жива

на съва дюня лъжовна.

Га немам конче хранено,

гама немам къща градена

и немам севда галена.

Едно си либе любов

и то се болно боли.

Дручко си либе залюбих

и то са снощи ожени.

Защим е мене да жива

на съва дюня лъжовна.

 

 Забурил бех да са женя,

 Да са женя да са главя.

Та ми напомни старана майка, 

старана майка, старян бубайко.

Та обикалят девет села,

Та си найдох тънка Кера

та си найдох тънка Кера,

тънка е тънка като мечка.

Приведох я през горана

видяха я вълковине,

хем виха, хем бягаха.

Приведох я през селоно

видяха я кучетана,

хем лаеха, хем бягаха.

 

 Загалил юнак  завардил

до две ми руси девойки,

 до две ми руси девойки,  

Еннана гали поденю,

другана гали вечеру.

другана гали вечеру.

Еннана гали да земеделие,

другана гали и ллъже.

другана гали и ллъже.

 

 Втори вариант

Загалил юнак заемамил

до двене руси девойки.

Еднана му е близничка

другата му е далечна.

Стана са янак зазбира

зазбира, заартосава-

сиво си конча попрегна.

Сиво си конче попрегна

далечно любе да се види.

Ага си юнак отиде

найде я болна да лежи.

 

Забурила Ена

Забурила Ена, Еньо льо Енкеле, Енице

Забурила Ена порти да затвори.

Порти да затвори Еньо льо Енкеле, Енице

порти да затвори с ключен да приключи

Порти да затвори Еньо льо Енкеле, Енице

с ключен да завърши ситен ран босилек.

Та ми са навлезели Еньо льо Енкеле, Енице

та ми са навлезли войводови коне.

Та са отъптали Еньо льо Енкеле, Енице

та са отъптали два реда базилек.

Два реда босилек Еньо льо Енкеле, Енице

два реда босилек третиян карамфил.

Викнала е Ена, Еньо льо Енкеле, Енице

Викнала е Ена, викнала и кълнала.

Пусти да застане Еньо льо Енкеле, Енице

пусти да останат войводови коне.

Зачукал чюляк

Зачукал чулляк, зарюкъл на хажицкиня капие:

-яла ми Айшо отвори, дядо ти ма е проводал

да сбереш людия онкиши / 10 /, да дам черно халище

и две пазарски фортуми.

Мохамеда са примазал на Устра остро камене

ага са е кланял пладнана и му е пукнал тюфекен

от дясната страна в рамцено, от лявата страна в сърцено.

И айша са припяла: -тюфеко чурън бойлия

да бе в дядото, я в Гурля, я в майчиниен Ахметя,

Чичо мияйци двама пък беше баби адничък.

- Заръчала е Тодора

Заръчала е Тодора

по пазар по пазаржия / 2

по деридерскине кехае

 

На майка хабер носете

Как може майка да дойде / 2

нах висоса планина

 

Че ми са сейке додело

на тая планина седяне / 2

болни комити гледане

 

А майкаси думаше

дъщерьо моя майчина

кога комита взе

майка ти не питаше.

 

 Излези, Мехмет погледни

твояна малка дъщеря.

Как седи на скут Ъсману, 

как яде дребен аромат,

самичка си извада от шаренне пояси.

 

 Изплела съм ти Мехметю

две чифта бели журапя.

Ъднине ти да наденеш, 

другине даром да дариш

на твоя ротен командир.

Зам да та пуснат Мехметю

две дни напреш другий,

на Гулюм Байрям да дойдеш,

на Малък сватба да правим,

млада невеста да стана.

 

 Имала майка имала

 до три, до четри дъщеря.

Три хи са в земя легнали

другата я лошо болничка

яце я боли главана.

Майка й си хи думаше

дощерьо моя майчина

ко жива та са направиш

 кажи на събота да вдигна

на широката поляна.

Майчинко стара майчинко

и я ще скоро да ида

нъх мойне сестри лефтери

 нъх широкана поляна. 

 

Иди ми, иди, любеле,

хич бално немой да ти е.

Ти ко ми ходиш беш сеня,

я шъ тъ чакам онсеня.

Китки си нищъ пасади,

руба си нищъ надена,

дур ми не казвам си идеш си.

Че да те чуя любе ле,

През широканата паляна,

тя ще стана огиздя

с баш байрямсконо гиздило,

дену на день я надявам.

Севдо шъ да тъ дочекам

на равничкине дворове

с аннъ китка в ръката.

 Изгрее е месечна

Изгрее е месечна

аляна галяна портокаляна,

блага душка медена, шекеряна
Чи огряла в градинчица

аляна галяна портокаляна,

блага душка медена, шекеряна
В градинчица, Иринчица

аляна галяна, портокаляна,

блага душка медена, шекеряна
Да си бере пъстри китка

аляна галяна, портокаляна,

блага душка медена, шекеряна
Хем си бере, хем нарича.

Вземе ли те първо либе,

дваж да цъфнеш, триж да грейнеш,
аляна галяна, портокаляна,

блага душка медена, шекеряна

Вземе ли те чудо либе,

да повехнеш, да се усърнеш,

аляна галяна, портокаляна,

блага душка медена, шекеряна

 

Излел е Дельо хайдутин,

хайдутин, янкесаджия,

с Домбовци и Караджовци.
Заръча Дельо, поръчай,

деридерскимнем аяне,

аяне, кабадаие:
Три лели имам в селону,

дума да ги потурчат.

Да ми ги не потурчи,
да ми ги не почерните.

Чи кога слезам в селону

млого щат майки пропляка,
по-млъкни млади нивести,

в корем ще дете проплака.

 

Исеин флязе в София,

софьянска руба надяна,

софьянско конче приседна,

че търна низ чаршияна,

та купи бяла кинига,

писа я ситна язия

и я в Алехча пради -

в Алехча, у михтаренук / кмет /

- Дайте я майци, в ръкине,

та да я майка аннесе

имамън да я изпее

и майка да я изслуша.

Да чува майка, да види

как е Исеин заболял

за пуста, ситна Алехча,

за Мечитскана чеирка

за момине хи каматни.

Майчице, моя майчице,

дайся бех яце на бално,

талим / марш / не можех да играя,

турски не можех да думя.

Пък ся съм яце на лесно.

Ся съ талимън научих,

Талимън правя със кончену,

На папур / най-отпред / водя аскерян.

Майчице, стара майчице,

старата ли си е Алехча?

Седи ли си хи момите?

- Седите си, сино, сидите си -

ана съ мома ажени

на кесим / хубав / Жима Санкова.

Ат как съ сино, ане

цала е равна година.

С мучко е дете станала

- Майчице, моя майчице,

да ми не беше казала,

тъ щъ във Видин да ида,

врить ще хаскерян да сбера.

 Има в Родопа планина

 в Златоградска община / 2 /

хубаво село Старцево. 

Селоно нема нанесе,

селоно нема насита / 2 /

на събор са събрани.

Момине га са нагиздите

със старцевскана носия / 2 /

с копринена куното.

Свирци, свирачи засвирят,

певци и певици запяват / 2 /

Стари и млади.

Елате в село Старцево,

селоно нема нагледа / 2 /

селоно нема насита.

/ автор-Атанас Карамучев /

 

 Кутила майка хранила

До три, до четири дощери.

Трине са в земя легнали,
Една хи Нуринка остана

и е ечко болничка.

Майка хи тихо говори:
-Нурке, мое дощеру,

стани са, Нурке, ортосвай

бел сам ти курбан обрекла.
-Майчинку, мила майчинку,

курбан ми дене не дава,

курбан ми душа не свраща.
Йе си са сбирам, торновам,

нах трине сестри левтери,

Нах зеленото ливаде,
нах ситничконо мезаре,

в чорнана земе дулбока.
Утре страш, майчина да видиш

каква ща сватба да стане

на наши равни дворове.
Ситните щат дърва да се отнесат,

марна вода щат носят,

бела щат мома да миет.
Ага ма, майчу, занесот

низ бела река надолу

них зеленоно ливаде,
лека да ходиш,

че си сам душа давала.

Ага ма, майче, отнесот
в ситничконо мезаре

до трине сестри левтери,

и ти щиш, майчу, да дойдеш
Нуринка да се изпратиш.

Майка Нуринка викаше: -

Нурке, моето достору
че кой те тебе кайдиса

вав земята да та зарови!

Сакава тенка-висчка,
Сакава бела черночка,

като раса пролетна.

 

  Китчице моя , севгилна,

Млочко та садих и праших,

Млочко та кичих и нося.
Айся та китко ъставям

На мойна сестра по-мучка,

Тя е ата сади и праши,
Тя да ти кичи и носи.

Я ще далеч да ида

Рафиф младата невяста,
Майци му драга снашица.

Ага си таму атиде,

Раифува майка викаше:
-излези, Райф погледни

Каква ти водя невяста

На конче и на килимче!
Майчинко мила и драга

Яце е мучка и глупава.

Дали са сята майчинку,
На мене измет да прави,

Нах тебе ихтибар да има? 

 

 Китка ти виям любеле

с мояна дясна ръчица.

С моине тенки пърстко.

Китка ти хабер провадам

в неделя ми е сватбана.

Пък ти в четвъртък да дойдеш.

Да си любеле разделим

наше тежко имане.

Твоето твое да си е.

Моено халал да ти е.

Че са сме мноко галили

Галили и драговали.

Пук нема да са вземе,

От тия пусти душмане.

 

Кривконо фесче виждаш ли,

ага го кривкам галиш ли?

Галям, галям, как не не галям

колко мога да кривкай го.

Писан мендилчек виждаш ли,

ага го стягам галиш ли?

Галям, галям, как не не галям

Колко можеш да го притиснеш.

Фустанчекон виждаш ли,

ага го ройкам галиш ли?

Галям, галам, как да не галям,

колко мога да тичам.

 

Какво ми се чува

в долна махала

дали агне блее или мома пее / 2 / 

Нито агне блее

нито мома пее

Турци си измъчват

хубава ми Яна / 2 /

Кажи, кажи Яно

бащино имане

бащино имане,

жълтине алтъне / 2 /

Пусни мене аго,

нищо аз не зная

снощи сам дошлала,

млада съм невеста / 2 /

 

 Карамфилко , бибирко,

ти червена ябълко,

ти ми са мъри хваляше,

хем хваляше, фърляше, 

че ми вино не пиеш,

вино и бела ракия, / 2

пък на вино миришеш

- с кого си, мари, пийнала?

А бре лудо и младо,

снощи гости имахме,

мен ма майка преводи

в зимна / зимница / 2

в тъмнана тематица

вино ракия да точа,

та ми изгасна бурнона

та изпуснах бочана,
та ми вино попърска,

та на вино мириша.

 

 Китко зелена кравена

 сега ми стана китко ле / 2 /

 осемнадесет години. 

Откак та садя, поливам

и вечеро та покривам / 2 /

с копринена кърпица.

Сега та китко оставям

на мойна сестра по-малка

тя да та сади, полива

и вечер да та покрива.

 

 Китчице, буйна лобода

 дай ми нож да се пробода

 заради вашта махала. 

Дай ми нож да се пробода

заради вашта махала.

Имате моми хубави / 2 /

а ергените са глупави

незнаят моми да любят.

Незнаят моми да любят / 2 /

а знаят вино да пият

и бела люта ракия.

 

  Колко са, мале , колко са

 колко са деня в годината / 2 /

 Деня са сино в годината 

тридесет шестдесет и пет-365.

Толкова села входих

такава хубост не видях.

Яс ходих, мале, яс ходих

в Котел град голяма.

От Котел булка взеха

та я на Сливен караха.

Каматна китна, малеле

една ми млада вдовичка.

 

- Карлъко, синя барчина

Карлъко синя барчина

карлъко теман облако

чи отчиписа от някоде

от тебе ми е балноно

 

от тебе ми е балноно

зад тебе ми е севдана

нема го нема девойко

вчера през тува мина

 

право на скече отиде

тебе гиздило да се събере

тебе гиздило да се събере

да сбира да го отнема

 

тебе кинано приляга

алено и женфезено

алено и женфезено

сърце и шум

 

Лице лице бяло лице

кого ли ще скердосаш

кого ли ще скердосаш

дали юнак или вдовец

 

Ни бе юнак ни беше вдовец

ам приври черна земя

ам приври черна земя

тенка снага в земя лежи

 

Бяло лице мухла хвата

черни очи змия пие

морна коса пилце носят

пилце носят гнезда вият

 

Мойсо бално нийде нема

ни в село ни в гора

дано си е у мене

ла у мене на сърцесо.

 

Лятоно нема насита

и лефтероно ходяне.

Ходяте, моми, лефтери,

ходяте лефтяровайте,

сеяте, не женете са.

Женилкана е до живот,

до разделяне, до умиране.

 Летифка ми е липсала

 три дена и три вечера,

 че са Летифка причули  

на Лъдженскине чеиря

под орехова сенчица

с троица млади юнака.

 

 Леле свашке празна свашке, църна лисицо

от кога сте с теб построихме къща запустихме.
От времето, когато ти станах скъа ми стана,

от тогава, леле свашке, болест ме захвана.
От кога си родила не си я учила,

да опере да омеси, вода да донесе.
Дяй опере да омеси вода да донесе,

съдовете си не мие под креват ги крие.
Леле свашке празна свашке не си не траеш,

не си траеш свашке сал кат кучка лаеш.
Не ли виж го Илия, че е кусурлия,

тебе гледа мене види свил се като гега.
Върнете се в началото

кусурите, които имат сал две да знаят. 

 

  Лудо младо сън засънило

на ръчица бела момина.

А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,

драго й е да го гледам.

А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,

драго й е да го гледам.

Па му рекла: съм те жалила.
Ставай, лудо, че е ранина.

Милно ми е да те будя,

ала слънце веке иде,
ала слънце да ни видим.

Милно ми е да те будя,

ала слънце веке иде,
ала слънце да ни видим.

Лудо младо проговорило:

как да стана, малкай момеле?
Как да стана, мило либе,

като нямам веке сила,

като ти си я изпила? 

 

Москофан съ е разсърдил -

ни в Шипка рачи, ни в Плевне.

Ачине му са в Едирне,

пък му Едирне не дават,

че е Едирне дадено,

дадено и заложено

за три пампура алтъне.

Асман паша е в Едирне

с ирми бин киши юнаци,

мънъха черни арапя,

по-много уруменлицки юнаци,

тъ му Едирне не дават.

  Майчо къде е Фатминка

две са хи двора сущиви.

Капийе хи са ключати,
басилчек хи е увянал,

байтуран хи е изсъхнал.

Синолю майчин Хасане

Фатма невясата атиде …

Въз три двуномесечие

приз девет села в десето
Майчинко стара майчинко,

може ли да е настигна?
Настигна я дащ Хасане

ага ми кончено кайдисаш ..

 

 Миньо майчина дощерю,

ърнисай галей Даутя

-Даут е влизал в дюкянен.
Даут е украл онкиши!

Майчинко, моя майчинко,

да не е влизал в дюкянен, да
не е украл онкиши,

Ам да е заклал онкиши

пак ще с Даутя да ида!

 

 Моме моме, малка моме

 стани моме отвори ми,

че съм голчек по ръкави
по ръкави копринени.

Роса роси кон ми кваси

ветер дуе мен ми мрази.

Бре юначе, лудо младо

ей ти потом вкарай конен,

ей ти плевне, метай сено
ей ти жемве гледай ме,

с пълни очи, с празни ръки.

Моме моме, малка моме

немой думай на пукове,

на пукове на ядове.
Извади си остри ножове

разсека ща жемувене

напълнени от празни
ръки изчерпване на пълни очи.

 

Малеле стара майчинко

 мен ма е мома канила,

канила и калесвала.

Ела ми ела юначе

сая съм вечер сам сама

 нема ни майка ни татко.

С китчица ще те заклева

от мойна малка градина

от моян червен трендрафил

от моян зелен босилек.

 

 Момнеле, мъри хубава

сякeму сърце разшени

яла и мойсо разшени.
Разши го го, юначе,

ам ти е млада женана

и ти са дребни децана.
Момнеле, мъри хубава,

нимой ми гледа жена,

жена, още деца, ам
си ми гледай сърцено,

сърцено ми е шенливко.

 

Минка е на межа търнъла

с нейнана стара майчица.

Ат де я Мехметь уварди,

атиде та я пристигна.

- Къде си Минко, търна,

не ме питахте?

- Мехметю, пуста будала,

я съм си майка питала,

та съм си с нея търна.

Пъстра и фурка прекърши,

дясна хи ръка отсече,

че си си хи рече тогава:

- Ся иди, Минко, на межа,

че те са върнати в межа

имамън да на венчае.

- Мехметю, пуста будала,

не да ми фурка прекършиш,

не да ми ръка отсечеш,

ам да ми земеш главсу,

пак тебе нема да зема.

Мехметь са върна, повърна,

та хи главне атсече.

Ясни са кърве лейнаха

низ минкинине пазушки.

Мехметь са жално молеше:

- Спусни съ, горо, слисни съ

да скриеш вакъл Мехметя.

Мехметь е сторил кабахать -

Мехметь е Минка примазал.

Гора Мехметя не пачу.

В гората Мехметя фатиха.

Назад му ръки вързаха,

напрешь му пътя казаха.

 Mайчинко моя , майчинко,

поразмети ми дворове

и разсади ми кткине,
Направи си идада, да виде,

какво ми свири в горана.

Дали е лятно пиленце

или е пъстро славейче.

Па глахчекън го пазнавам

да има мерак за мене.
Ако са каже пиленце,

лайся ше да са развърнъм,

Пък ко са каже либено,

хач нимой ми са надявам.

 

Момнеле мъри  хубава

 покажи си черните очи.

Черните очи са черни ли ти са,

че галям да ги поглем.

Момнеле мъри хубава

покажи си белото лице.

Бело лице, бело ли ти е,

че галям да го поглевам.

Момнеле мъри хубава,

покажи си тьонката снашка.

Тьонката снашка, тьонка ли ти е,

че галям да я поглем.

 

Майка Стояну думаше:

- Стояне, синко Стояне

остави Станка каматна,

загали Радка работна.

Иди хи сбери нишанън

Эззундере голюмо.

Стана съ Стоян попрегна,

атиде на Узундере

да се справи Радки нишанън.

Чега съ ът там развърна,

та свети Станка в бахчънъ -

китка више в ръкънъ.

Стоян на Станка думаш:

- Станке ле, моме хубава,

кому си виш китката?

Станка Стояну думаше:

- Първана вия на тебе,

втората вия мене си,

третана вия майци ти.

Извади си Стоян ножчено,

та порна Станка в сърцену,

че порна и нега си.

Хъ ти и Станка камътна,

хъ ти и вакляк Стояна.

Момнеле мъри хубава

момнеле мъри гиздава,

кой беше снощи у вази,

де беше снощи майка ти?

кой беше снощи у вази,

де беше снощи майка ти?

Юначе лудо и младо

юначе лудо и младо,

майка си беше у нази

никой не ми е дохождал

майка си беше у нази

никой не ми е дохождал.

Момнеле мъри хубава

Момнеле мъри гиздава

я ще да питам герданче,

герданче право ще каже,

герданче право ще каже

герданче нема да излъже.

Юначе лудо и младо

юначе лудо и младо,

герданче беше свалено

и бе в кишьона ройнато

герданче беше свалено,

герданче нищо не знае.

Момнеле мъри хубава

момнеле мъри гиздава,

я ще да питам фустанче,

фустанче право ще каже,

фустанче беше свалено,

фустанче нема да излъже.

Юначе лудо и младо

юначе лудо и младо,

фустанче беше свалено

и бе в кишьона хвърлено

фустанче беше свалено,

фустанче нищо не знае.

 

Мойсо бално нийде нема

 ни в село, ни в гората.

Дано си е лъ у мене,

лъ у мене, на сърцесо .

Тенка снага в земя лежи,

морна коса мухла фата.

Морна коса мухла фата,

черни очи змия пият.

 

 Молих те майчо и молих,

 неможах да те примоля.

 Да ма ни жениш, ни главиш

барям лайсая година.

Лайсава лято проляте,

лайсава зима подзиме

с дружкине да са находящи,

със севдине да са нагаля.

Да та съм дала дъщерьо

нему е нова къщана

нему е нова къщана

и му са близки търлине.

Майчинко стара майчинко

къща ми сърце не шени

ам шни вакло юначе.

 

 Мома е мома родила

 в шален я медил повила.

Летва и люлка сторила

и песен и е запяла.

Анни ми нанни дощерьо

голямото ми да растеш.

На осемнадесет години

дано си мехнеш майка ти.

Ага та питат дощерьо

тиине дружки лефтери:

Катри е твой бубайко

пък ти ни речи дощерьо.

Я немам стари бубайко

мен ма е майка украла

вс коса още на жетва

от роженскине кехае.

 

Момиченце мало ,

ще те питам право да ми кажеш

Оти ​​денем на хоро не ходиш

-със ли тебе на хоро не пуща

Лудо младо, лудо и глупаво,

сън ме пуска майка не ме пуска

Тя ме кара дворове да мета

и ми дава кравине да доя.

Момиченце мало не голямо,

ще те чакам двори да изместеш

Ще те чакам крави да издоиш

и с мене на хоро да дойдеш.

Лудо младо, лудо и глупаво

щом ме чакаш дворове да мета

Щом ме чакаш крави да издоя

по-гечко ще хоро да идем.

 

 Момиченце мало,

мало нелямо.

Нестой кърши мене / 2

изгорях за тебе.

Твойте черни очи,

дето мене гледат

Нестой кърши мене / 2 /

изгорях за тебе.

Твойта тънка снашка

дет не ми я даваш / 2 /

аз да си я скършам,

нестой кърши мене

изгорях за тебе.

Девойко, каматна

хайде да са взематм

хайде да са взематм

двем да се вземат

огън да угасим.

 

Майчинко, моя

Майчинко, моя, майчинко,

Вторник ще сватба да имаш,

Врит дат майчинко да дойдат

Ходжене от джамиене,

Моллине ат медресене,

И ти немой седна да плачеш.

Станми майче разтръси

Мояна прикия писана,

Отвари пъсртри съндъци,

Извади тръба яглъци,

И хи на чисто разби,

Ла врит хи дарве обдари

Пък мояна севда дарите,

Басма инглиз яглъчка,

Пък вътре бял журапе,

И ризчица чубиклиена

С бурунджикави ръкаве.

Ако хижата нерачи Вав пари му ги фатите!

 

Майчице, моя майчице,

ран си бех села басилек,

ран и сугарен, майчице.

Четри бех стръка нарекла -

Ахметю, майчо, Мехметю

Хасану и Исеину.

Пък Мехметивьян най-растат,

най прави сенка дебела

най-пускат тенько филизьйе.

Па почитай го пазнавам,

че ще ме да съ земми.

- Фатмо, майчина дъщерю,

стани ми утре раничку,

раничку, в рана подбела.

Иди го, Фатмо, обиди,

та му вършену поскърши

и щульбине му посчепи.

- Чи къща, майчо,

чи къща да го къйдисъ,

га ми е башен в киткине

и Мехметь башен в севдине.

Момиче бяло , черночко

момяче тенко, височко.

От кесим ли ма не гледаш

от найнат ли ми не думиш.

Дали ти кара майка ти

или та мъмря булка ти.

Ако та кара за мене

речи и севдо сяти я.

За мене да не кара,

не кара не подудрива.

Мома ли не е бивала,

севдали не е теглила.

Дъщеро моя майчина

я съм и мома бивала,

я съм и севда теглила

ам тебе не съм мехнала.

Ага бех кану тебе,

та галех ситно терасийче / 2 /

ситно терзийско копеле.

Дено са честиш увида

в Кърджали и в Дермендере / 2 /

гиздило да ми купува

 

 Незифинка

Незифинка болна лежи.
болна лежи, душа бере ..
До галва и стар
бубайкокоран пее дуа прави-

Стани стани Несифинко
пролет са били пукната
гора са е лиснала ..

Как да станам стар бубайко?
Майка е порукала Земята
е поискала ..

 

 Не фалям ти са

Не фалям ти са, юначе,
чим я съм попска дъщеря.
Фурка, вретено не зная,
на рудань не съм сядала,
във станчек не сам влизала.

Мен ма е майка учила
вечеру ранко да лягам

вечеру ранко да лягам
сутрину гечку да се разкопча.

 

 Надпеват се

Надпеват се малки моми / 2 /

малки моми и ергени / 2 /

Надпеват се надиграват / 2 /

Надпела е малка мома / 2 /

надпела е надиграла / 2 /

От долу иде лудо младо / 2 /

кой кого ще надиграе / 2 /

Кой кого ще надиграе / 2 /

Кой кого ще да надпее / 2 /

то на мома говори / 2 /

Стой почакай малка моме / 2 /

да ти видя бяло лице

бяло лице, черни очи.

 

Не мамете съ юнаци

по глупависе девойки.

Той е адин аженил,

ъм съ е яце измамил.

Взел си е любе глупаво,

глупаво още кантаво.

Ага го госка взе

приз две гори привида,

приз три го ряки приниса.

Че га го у те атде,

ни селяма да, ни колай.

Лъ какно влезе и сенна,

и сенна жално да плача.

Пук му майка му викаше:

-Защо го, сине, дадат

такова любе глупаво?

-Да го съм давел, майчице.

Ти го пращаш мири поденю,

я го няма да мири вечеру

с пазарски дребън араман,

с мадански благи ябълки.

 

Не натичам ти махана,

ти си лефтеро копеле.

Га ходиш вечер па село

ти ще си лъжеш да чуеш,

да чуваш и да гледаш.

Мене щеш видя сякаква,

нем не мо мън

в горна и долна махала,

възтвона мома галена,

въз мона дружка лефтера.

Гали я, севдо, земми я,

бално нема да ми е.

Ъм ми е бално, любено ле,

чи нема да се приляга

госка га я заведеш -

ти напреш пръчка дунява,

та послеть нищо не мехне.

 На двор са дошли

Дощерьо моя майчина

на двор са дошли сватове / 2 /

дошли са кон са довели.

На конян торба шарена

в торбана има, дощерьо / 2 /

всичка невестка премяна.

Кого щем да прикриеме

с червенана прикривка / 2 /

га ти си болна легнала.

Прикрийте майчо, прикрийте

моена сестра по-малка,

че са сватове хубави

та ми не са за връщане.

 

Наръчала е Тодора

по пазар по пазарджия,

по илтерскине ахряне,

ахряне кабадаие:

- Де да е с майка с бубайка

да фатят коня с кирия,

с кирия и с кираджия

да дойдат да ма абидат,

чи съ и мене дадяло

на Пирин планина сядяне,

гола и боса ходяне,

по кило брашно месяне

гланни комити хранене.

-Тодоро, мое дъщерю,

ъм кинъ ти бе постелька?

-Мен беше, майчо, постелька

планинска папрат зелена.

-Тодоро, мое дъщерю,

ъм кинъ ти бе покрива?

-Мен беше, майчо, покрива

юнацка кепя писана.

 На дворан има

В двора има, на дворан има

люта ябълка, люта ябълка.

То не е било, то не е било

люта ябълка, люта ябълка.

Ами ми е било, ами ми е било

мояна севда, мояна севда.

Денем се крие, денем се крие

нощем излиза, нощем излиза.

Нощем излиза, нощем излиза

на месечина, на месечина.

Мене да лови, мене да лови

мене да фата, мене да фата.

Пук я го нища, пък я го нища

нетрябава ми, нетрябава ми.

Нетрябава ми, нетрябава ми

за какво ми е лудо пияно.

 

 Не ходи момнеле

Не ходи момнеле за вода,

че е водана далече / 2 /

далече извън селоно.

Там расте дърво високо

то прави сенка дебела,

легна щеш момнеле заспаш щеш

нема кой да та разбуди.

Легна щеш момнеле заспа щеш,

нема кой да та разбуди.

Юначе лудо и младо

какво е тебе за мене / 2 /

Че кой ще да се разбуди

е имам братя двамина

двамина свирят с кавали,

единян свири вечеро

другиян свири утирно.

Двамина свирят с кавали

Те ще се разбият.

- 1 Н емой ми думи

Хемой ми думи аретлик
Немой ми Айша спомина Ами
ми са милно помоли
Да паднеш темна маглица,
Да изгрявам лятна росица
Да ми селоно дамери
И върхан Башарате ..
Под подвижно бяло коннак.
Дено са Айша разхода
Па кръпа и па шалваре
Сбрал бе бех нишан праводил
Пак тя ми го върна
Нишанан ми връща
Устана ми е разпукала
Сърцено ми е сблъсквала!

 

-2- Нимой ми думи

Никой не ми каза аретлик
Никой не ми Айша спамина
Чи га ми Айша спаменеш
Та ма да лудост извива
Акалас ще ми излезе ..

Не как е Айша каматна Ам
хи е уйгун снажкана На края
е рубата приляга
Ама шелията най яце
Оти ​​ги ниско
вързава Върх уйгун бяльки нажинки

Пак була хи изкаче
Влязо си Айшо навътре
Той е с Мехмед задмерите
Зад широката паляна ..
Не е було, не са я
Лескет сте му асприне
Крили си са ягълкан!

 

- Оже ни мъ, мали , заглавия мъ.

- На катра ли, сино, на чия ли?

- На мижевана – най-малкана.

Фаля ми я – каматна е, работна е.

- За тебе, сино, каматна е,

за мене, сино, работна е.

Нимой думи тъта дума,

Тъва си дума хич не думай,

хач не думи, хич не лафи.

Мижеви сме, хранени сте.

Ат рода е, сино, грехо е,

ат инсана, сино, срамота е.

 Очи, очи отпуснат очи

да са били очи изсипали.

В село имаше една гальовничка,

гальовничка първа любовнича

Мен е паднал кум да й кумувам,

хем кумувам хем чостко въздишам

 

Ожени ма майчинко

Ожени май майчинко, заглавия ма

За коя ли синольо, за чия ли?

За мижована майчинко най-малкана,

каматна е, майчинко за мене е,

работа, е майчинко за тебе е.

Мълчи, мълчи синольо нимой дума

от инсанас синольо срамота е,

срамота е синольо грехота е.

 

 Ожени ли ма

Ожени ли май майчинко

найде ли рехат от мене / 2 /

Наседя ли се без мене?

Морна бе-отмури ли са

жална бе-разшени ли са?

Мълчи дощерьо, моите думи

на прогюмата на спомена / 2 /

без прогюма си остана.

На вечеря та спомена

без вечеря си остана.

 

 Орехо зелен

Орехо зелен и кравен

орехо наимаш ли са

листено да се удържиш

до среде лято проляте

до зимос до възподзиме.

Мойно ще любе да мине

надвечер по икиндия

та ще под тебе да седне

Да седне да се отсе

перчеман да си разчеше.

 

 От мен ти изин

От мен ти изин юначе

от мен ти изин и мейдан.

Когоно срещнеш да галиш

да не забавяш.

Пук мене да не забавяш,

че сме са мноко галили

че сме са мноко галили

галили и драговали.

Галили и драговали

пък нема да са земеме.

Пък нема да са земеме

от тия пусти душамане.

Душмане какво не правят

сторената сватба развалят.

Женени люде разделят,

та и нам ще направиш.

 

Оти ​​ма ма да

Оти ​​ма да майчинко

на сая пуста будала

на сая пуста будала,

дено са нищо не ся.

Бузки му давам да люби,

пък то са назад обръща.

Снашка му давам да кърши,

и то е стяга да бяга.

Вечеру легам невеста

с разкопчано елече

Сутирну ставам моминка

с заппчано елече.

Ам си му майка рукаше

вземеми си синко отведи

вземеми си синко отведи

твояса млада невяста.

 

Оти ​​ми плачеш

Оти ​​ми плачеш бубайко

отивам ми сълзи проливаш.

Как да не плача дощерьо

каква са пролет пукнала

всичко от земята излиза.

Всичко са зелени.

Твоине дружки лефтери

ла врит си са ожениха.

Пук ти ми лежиш дощерьо

равнички девет години.

 

Пукай ми, пукай устана ,

вреди ми, нареди сърцену.

Ако животът до тъ докакам

устна ще ти попукам

сърцено ще ти се наредим.

Ти ще ти майци ти да викаш

невястана е кахърна,

арагонски ми не яде,

дума не рачи да думи.

- Сино ле майчин единничък,

тя ти лефтерско отвраща,

лефтери га сте ходили.

 

 Пустана Айша Младина,

пустана душа шенлива.

Открай я руба приляга,

врит моминоно гиздило.

Збрал й бях нишан,

проводил, пък тя ми е върнала,

устаната ми е спукала,

сърцено ми е сврелила.

 

 Планино Пирин , планина

Яце си Пирин хубава!
Къта година изидаш 

пътя до Вакал кехая
Съва година изаде

двамина брата близнаци!
Ам дагодина когоще,

когащеш да го кайдисаш?
Девойко мари хубава

дойда да изпия
Братат ти вакъл Хасана …
Чим кашш Пирин, чим кашш?

Чим кащеш да го кайдисаш .. –
Га го е майка главила

в селоно- В селоно на баш момана!
Девойко мъри хубава

я му ста речи свадбана
Низ малка ряка широка

- Зелен му череш постелка,
Сино му небе покрива,

Мермер му камен възглаве!

 

 Пусни ма майчинко ,

пусни ранко на вода да ида

ранко на вода да ида

нах двана врися студени

с двене бели харкуми.

Да си ма срещне любено

водица да ми поиска.

И да я майчо излее

на шаренконо медлче.

 

Преди ми, преди руданче,

тенчашко да се наложи,
ситничко да наткаеме,

че мене млочку трябава.
Тежка щем руба да правим,

ситно щем даре да дарим.

 

 Полегнала е Гергана,

в гора зелена елхова
в гора зелена елхова,

елхова и орехова ./2
Там где Гергана лежеше,

после тревата охлади,
после тревата охлади,

на дърво листа капеха ./2
Кога Гергана плачеше,

цялото
гора беше цялото гора ехххх,

всички овчари сбираше ./2
Защо си няма гергана,

миличка майка и татко
мъката да си изкаже,

на сърце да и олекне. / 2

 

 Пусти ъчинки чъранки,

Галилей нах редум да гледат, и
си късметен не знам

де щ щ би и къде щ щ би.
Де са сат китки посади,

на чие равно двора, през
зиме и ляте да цветят

зимана зелен босилек, на
лятно жълти кадийки.

 

 Песен за Старцево

Има в Родопа планина

в Златоградска община / 2 /

хубаво село Старцево.

Селоно нема нанесе,

селоно нема насита / 2 /

на събор са събрани.

Момине га са нагиздите

със старцевскана носия / 2 /

с копринена куното.

Свирци, свирачи засвирят,

певци и певици запяват / 2 /

Стари и млади.

Елате в село Старцево,

селоно нема нагледа / 2 /

селоно нема насита.

 

 Пита ли моме вашите

 дават ли тебе за мене.

Е е е моме ле,

дават ли тебе за мене

Несъм ги лудо питало

най-сетне слушало.

Е е е либеле

най-сетне слушало.

Тати на мама думаше

недава мене за тебе.

Е е е либеле

недава мене за тебе.

Чекай ма чекай моме ле

я че те крадатм довечер.

Е е е моме ле

я че те крадатм довечер

 

 Приз пътян върви юначе,

как мехне моян галеник / 2 /

Право нъх леля подеше.

Майчо чим сяти бубайка,

та и я нах леля да ида.

Иди ти моя дъщерьо

ако та гали, гали го,

ако та зима, земи го.

 

 Пукни са тресни момина майко,

няма ти зехме малкана мома.

Малка мома на ден на пладна,

на ден на пладна, на ясното слънце.

Наша е веке, наша роднина,

наша роднина в нашана къща.

ние ще хи сме майка бубайко,

ние ще бъдем братя и сестри.

 

 Роди ма майчо и дружиш

и дружиш мома да стана
и дружиш севди да галем,

и дружиш нишан да земам,
и дружиш да са оженем.

-Дъщерьо, мое майчина,
китка са кичи дур цвети,

мома са жени дур расте.

 

 Ран си бях сяла босилек

ран и сугаран майчице.

Четри бях стръка нарекла

Ахметю малеле Мехметю

Хасану и Исеину.

Врит расте малеле врит шири

врит пускат тенко филизе.

Пък Мехметьован най-растат

най-ранните малеле най-шири.

най пускат тенко филизе.

По кулубине го познавам,

чи ще са да са земеме.

 

 Раде ле моме хубава

ще дойдем да те искам

Искаме Радо вземеме

Че да не си ме върна

врълена и посрамила / 2 /

Наша е рода голяма

голяма рода майчина

майчина рода, бащина

Нещеме дари големи

Искаме мома хубава

хубава мома гиздава.

 

 Рипни, Калинке ,

да тропнеме

 да са пукат душманине / 2 /

хем и мой, хем и твойне.

Бре, юначе, лудо младо

как да рипна, как да тропна / 2 /

га виж майка от гльода.

Ку та гльода, да та гльода

тебе майка, мене баба,

рипни Калинке, да тропнеме

да са пукат душманине.

Бре, юначе, лудо младо,

как да рипна, как да тропна / 2 /

виж бубайко отде гльода.

Ку та гльода, да та гльода

теб бубайко, мене дядо.

Рипни, Калинке, да тропнеме

да са пукат душманине / 2 /

хем и мой, хем и твойне.

 

Руска майка плятеше

и хитричко я учеше:

- Чим га ми идеш, дъщерю,

на царевине дворове

ата конян нимой да слязеш,

дър ти в ръкине не дад

темничинине отключи.

Ага си Руска атиде

на царевине дворове,

че са зададени баба хи

със сребърна бяла харкума

и си на Руска думаше:

- Пини, невясто, вадица,

слязи, невясто, ат коня.

Руска са ником наведе

и си зъвраща кончено,

че са зададо любено

с темничинине отключе.

Бърже си слязе ат конян,

Та си атвори темница.

Ага ясире излязаха -

до залъхне нектене,

до запетине перчене.

Ясиря хи са молеха:

- Дано, невясто, народиш

до деветина синове,

ла врить хаджии да станат,

и ти хаджийка да станеш,

ага на, невясто, атвори

дюняса да се видим

и нашине дребни дечкове.

 Росни ми, росни , Росице,

да ми умиеш лицесо / 2
че ми изгоре сърцесо.

Че ще се ида, Росице,
дену са събрани момине, / 2

момине по попрелкине.
Че га ми дойде любено

Моно любено каматче
с очинки да ма погльодне,

с устинки да ми думи!
На книжка да та изпиша,

на майка да те проводя,
да види майка да знае

какво съм мома загалил!

На лице бело, черночко

на снашка тънка, височка.

 

 Събрани ли ми са събрани

на мечитска черица,
жални кавале да свирят.

Свирили колко свирили,
сбърза си Мехмед аттиде

Нах дахан нах Деридере
да купи бяла ракия,

че ага са Мехмед развърна
та ми Мехметя фатили-

Мехметя си вързан карали на
тъпчицкана махала-

на ситничкана дюшемя …
Любино адвън излязе

доземе пуснат сълзи,
до небо пусна гласове:

Я ми мехметя пусните –
я ми душаса земите ..

Ни ти Мехмет пускаме
ни ти душата зимаме …

Мехметя курбан водиме
на висока планина!

 

 Снощи си минах , майнольо

 през горно село Райково

Тамо си срещнах, майнольо

райковско бело момиче,

райковско пиле шарено.

Селям му дадох, майнольо

с очинки да ма поглед.

Китка му исках, майнольо

с устинки да ми думи.

Пук то ми рече тогава

-мани са от тув юначе.

Чим я съм мома главена,

главена с пръстен менена.

 

Снощи съм меже имяла,

та съм до бяло седяла

с ирмибеш моми лефтери,

с атузбеш киши юнаци,

морна съм кавя варила,

врить хи съм приз ред поила.

Мона бе севда накраян

и тя кавя напоих,

че си хи реках тогава:

- Машаллах, севдим, машаллах

кина сте дошли юнаци,

пък ни съ мурфку момине.

- Ът мальки ще ги навършим,

пък щем всякиму да дам.

 Сестра кани брата на вечерата ,

айде, айде брато, да вечераме, идваме
, айде брато, да вечераме.

Вечерай, сестро, не ми кажи,
сум бе, сестро, у меаната,

яло, пило, сестро, сум се напило,
Яло, пило, сестро, сум се напило,

големият разлом, сестра, сум,
убий сум, сестро, затрило сум.

Убило сум, сестро, затрило сум,
един син на сестра, сина на майка,

они барат сега кръвнаната.
Сестра брат кани на вечера,

айде, айде брато, да вечераме,
за кръвнина, брата, колай бива.

Сестра има, брат, девет сина
ке прежаля, брата, най-маллото,

най-малкото, брата, най-убавото.

 

 Събрали са се събрали

на мижовине дворове

на мижовине дворове

мижово кепе да предту.
Прели са, колко са прели

че са били и са се заселили,
че са и полегнати

че са са по поспали.
Една се мома изрука

Станете дружки, станете

станете дружки да видим

Кому кина е липсало.
мене е дружки липсало

на тънко кръстче коланче

на бяла шийка герданче.

 

 Севдице , пиле шарено,

не ми ли са напупало,
Наспало и належало

цяла неделя без мене?

Всеки вечер сънувам

ти да си либе до друг

по-бяла и по-черночка,

по-тенка и по-висока.

 

 Стани ми маичо омеси

до дванадесет тенурки

до дванадесет тенурки

и ми май майо изпечи.

И ми май майо изпечи

Че ми ги с масло намази

Че ми ги с масло намази

Че ми ги с шикер нароси.

Че ми са назад оувърни

и ми са маичо обърни

и ми са маичо обърни

да видиш майчо обурни.

Да видиш маичо да видиш

Как яде тинур тенурки

тенурки с масло мазани,

мазани с шикер розени.

 

 Стани Гюлсум ужизди

 с папкана месечинкова

с рискана бурунджикова

рука та Сано Хатипов

Ракия да му пипваш

сякему дай мерено,

мерено Гюлсум теглено

Сану го давай с шишана

Дано са Сано напие

та дано рече зетаща.

Нища го майчо, нища го

Хасан е гулюм зулумин

та ше ми пърсне прикина,

ракия ще я пипи.

 

 Салих е ранко подранил

 низ бяла ряка надолу,
низ зеленоно чере.

Конче му пиле фъркаше,
силях му слънце гряеше

вървяли колко вървяли,
Салих се слязе от конян,

извади гребен кокален,
разчеса перчен камутън

и на перчен дума:
“Перченю мой мил камътън,

ако са с любе,
дано ми до пояс нарастеш,

ако са с любене не земем,
дано до косъм окапеш.

 

 Сая сам вечер сама самичка

Ти яла аго Силумане, ти яла,
яла Свирали да ми ми морна кавица,

Да дойда бела Джемилице,
Да дойда, да дойда?

Сваряла съм пак ще те заварявам.

Ти яла аго Сюлмане ..

Ти яла бела Джемилице

Да дойда дойда.

Постилала съм пак ще ти посла

ти яла АгоСюсмане ти яла, яла.

Легнала ли си да си ми на лятна ръка да дойда
бела Джемилице да дойда дойда ..
Легала съм, шак ще легна ти

Ти яла аго Силумане, ти яла яла.

 

 Севдице моя севгилна,

все си ми беше шенливка, севдице

все си ми беше шенливка,

Севдице и си се поклониха, севдице.

Дали та майка карала

или с други видела, севдице.

Нито ма майка карала

нито мас с други видела, юначе

ам ми е бално и жално,

че ще си далеч да идеш, юначе

че ще си далече да идеш,

юначе мене самичка оставиш, юначе.

 

 Снощи съм межа имяла,

Та сам да бяло седяла-
С ирми беш моми лефтери

С отуз беш киши юнака!
Морна бех кавя варила

Приз ГИ съм Врит Ред поила
Мояна БЕ Севда накраян

И нея кавя напоих!
Че си ни реках тогава

Машаллах, севдим Машаллах
Кина сте дашли юнаци

Пак ни са мървко момиче
На момчетата ще ги навършим

Пак шем ла сякему да дам,
Сякему сърце да направим!

 

 Сос ма караш , майчинко,

сос ма мъмряш

До ше време майчинко и за мене

До ше време майчинко и за мене

И за мене майчинко да споминаш.

Запиши ма майчинко на вратцана

На вратцана майчинко на портата

Колчиш вратца майчинко да отвориш

И за мене майчинко да споминаш.

Запиши ма тейко лей на самарян

На самарян тейкольо на коцакян

Колчиш конче тейко лей да се разседнеш

И за мене тейкольо да споменеш.

 

 Стани ма майчо разчеши

 и ма на ситно плети.

Утре невяста търнавам

на пуста равна касъба.

Върви, върви дъщерьо

дано дайтама не стигнеш,

дано дайтама не стигнеш

дано та ялюм привари.

Вървили коко вървили,

стигнали гора зелена.

Нашли са вода студена

нашли са сянка дебела.

Свайто мили, сватбари

по-запрете ми кончено.

По-запрейте ми кончено,

ясна ма глава заболя.

Ясна ма глава болест

сава е глава ялюмска,

сава е глава ялюмска,

сава е омлет майчина.

 

 Стани ми бело момиче , мъри

 стани ми севдо отвори.

Носем ти дребан арамаган,

сама да си го извадиш.

Сама даси го извадиш,

мъри от шаренине пояси

от шаренине пояси

от сърменине елеци.

Немога се ддо да стана мъри,

първа съм съня заспала,

първа съм съня заспала мъри

още несъм са напапала.

 

 Станко ле голямо дяволо

стори ми място да седна / 2 /

на твоя дясно коляно.

Станко ле голямо дяволо

стори ми място да седна / 2 /

на твоя дясно коляно.

Байно ле бате Иване

мястото ти е сторено / 2 /

ала ти време минало.

Байно ле бате Иване

мястото ти е сторено / 2 /

ала ти време минало.

Станко ле голямо дяволо

не гледай Станко времето / 2 /

най гледай Станко, Ивана.

Станко ле голямо дяволо

не гледай Станко времето / 2 /

най гледай Станко, Ивана

 

 Стано, Стано , бела Стано

 кога расна та порасна.

Коджа мома си станала

за женене, за главене.

До вчера бе още малка

на майка си мъри на ръцене.

На майка си мъри на ръцене

на баща си мъри на колене.

Стано, Стано, бела Стано

твоите очи огън горят.

Кого виждат, изгарят го

мен ма видя, изгори ма.

Мен ма видя, изгори ма

изгори ма, изсуши ма.

Та ма сори сухо дърво

сухо дърво за горене.

 

 Станкиното лице мамо

на лимон мирише, на лимон мирише,

мамо и на жълта дюля. Станкиното лице мамо

на лимон мирише, на лимон мирише, мамо

и на жълта дюля.

Станоле, Станчице, хубава си мъри станала

Станоле, Станчице, гиздава си мъри, Станоле.

Иди ми я искай, мамо хубавана Стака

Белким ми я дада, мамо жена да ми стане.

Иди ми я искай, мамо хубавана Станка

белким ми я дадата, мамо жена да ми стане.

Станоле, Станчице, хубава си мъри станала

Станоле, Станчице, гиздава си мъри, Станоле.

Нема да я карам, мамо жътва да ми решавам

Желая да ми се радвам.

Нема да я карам, мамо жътва да ми решавам

жетва да ми рака, мамо тютюн да ми бере.

Станоле, Станчице, хубава си мъри станала

Станоле, Станчице, гиздава си мъри, Станоле.

Само ще я имам, мамо за личните дена

за личните дена, мамо събота, неделя.

Кога гости дойдат, мамо тя да ги посреща

тя да ги посреща, мамо и да ги изпраща.

 

- Стига, сино ле, възвивай

на кесим Айша Агова.

- Не възвивам я, майчице,

тя е сама сама възвива.

Адин я мясяц загалих

и тя ми ситно задуми,

и армаган ми заиска -

смокви и благи стафиди,

юлена басма шалена -

за кръпа и за шалваре.

Пък пуста бяла Емине -

четри я галих години,

не мога да я нагодя

ситанко да ми задуми,

арман да ми паище.

 Стани лудо , стани младо.

стани лудо, стани младо

На рекана две девойки,

две девойки платно белят.

две девойки платно белят,

хем го белий хем се карат

хем си думат лоши думи,

лоши думи не хубави.

ти що любиш мойно любе

мой любе, мой годеник.

А второто отговаря

-и го любя, ни го мамя,

сам се люби сам се мами

по моно бяло лице,

по моине черни очи.

 

 Търнал е Тодьо на гурбет да иде, / 2 /

на гурбет да идва да печели пари. / 2
Ага е стигнал Кърджалийския камък, / 2
седнал Тодю прогюма да прави, / 2

та е утапанил пълан тас с апраци / 2

и един ми месаль овсени колаци. / 2
Ага затръсил в пунгяна с тютюнян – / 2 /

забурил я Тодю в новини потури. / 2

Върнал са Тодьо пунгина да тръси / 2
и са в своршил Тодюму гурбетян. / 2

 

Турчин допадна , мальке моме,

на момине равни дворове.

ат конян слиза, навътре влиза,

навътре влиза, за тебе пита:

- Женена ли си, мальке моме,

главена ли си?

- Ни съм женена, турчине али,

ни съм главена.

Пърясица съм ся три години.

- Ъм да сти дойде първоно либе

пазва ли гу щеш,

мюжде дали ще си чернине очи?

- На конче яхаш, турчине ле,

негово мехне.

руба носиш турчине ле,

негова мехне.

- Конь са продава, други са купова,

руба са били, други са били.

 

Турци мажиря търнавът,

ватанйяно си прадават,

купуват пъстри талиги

да карат бели ханъмки.

Ханъмки жално плачаха

и милничко съ молеха:

- Дей ди ди, Сливия / Сливен / късъба,

дей ги ди бели коннаци,

що ли ми във вам астана?

Астана момина прикя писана

и момини теньки дарове.

Конаци, бели конаци,

градени не отвършени,

дечиньки, мили пильчинки

къта день къпани,

къпани зейтин мазани.

Пък сав утирна ни купани,

ни къпани, ни зеитиняь мазани.

 Турчин допадна , малка момлеле на момине

на момине малка момлеле равни дворове.

От конян слиза малко момче ле ввътре влиза

Навътре влиза малката момлеле за тебе пита

За тебе пита малката момнеле женена ли си

женена ли си малка момнеле главна ли си

Няма съм жената турчине ле не съм главена

по-малко от три години.

Ам да си дойде малко момнеле първоно любе,

Знаеш ли дали ще си малка момнеле мюждя дали щеш

мюджий дали ще си малка момнеле чернине очи

чернине очи малка момнеле тънка снешка.

Тънка са нашка турчине, която не му дава

Ам си се дават на турчинеле бели грошове.

Моено либе турчине ле конче яхаше

Конче яхаше турчине ле твойно мясаше.

Руба носеше турчине ле твойта мясаше.

 

Триста са пушки паднали,

триста юнака падаха,
триста бяха майки плъкнали,

Стоянова майчица
най-плача и наряца

: – Стани ми, сине Стояне,
любов ти ходи в саряян,
детето ти плаче в люлка, стадо ти блее на дворън!

- Слушам та, мяйчу, слушам та,

ала ни може да стана.

Снаге ми михла фатили,
óчи ми змийка изпила,

с кóса ми гнездо увила.

 

 Ти ли ми влезе в бохчана,

ти ли ми об киткине

ти ли ми об киткине

киткине ранен босилек

А бре моминке, моминке

кътро е тебе тва рекло.

То е севдо, лъгало

и криве та е сетило.

Абре иначе гидиио,

тя е маяка гледала

от висона одая

от одернана пенжуря.

Га ги с ръкине береше,

със ножан ги тютюн дробеше

с ножен и тютюн дробеше

и с кундрине ги тъпчеше.

 

 Ти хайде с мене девойко,

майка е баш башаржийка / 2 /

тя врит момине спалита / 2

/ и на ситно ги привървя.

И на ситно ги привървя,

на скеченскине калеме / 2 /

на гюмюржински рупи / 2 /

на солунскине банице.

 

 Тодорке ле моминке,

все заминам поминам / 2 /

все босилек разсадаш.

Отчепи ми щулбица

ще го издържи през лице / 2 /

ще я метна в пазушка.

Тодорке ле моминке

то не е било босилек / 2 /

било е стара коприва.

Съжели ми лицето,

изгоря ми сърцето.

 

Т одьо лелин

Тодьо лелин Тодьо

китка панаирска

ненаходили са Тодьо

по два по три дена.

Ненаходили са Тодьо

по цяла неделя

ненагали ли са Тодьо

моми родопчанки.

 

Първо ходих лелко

по младине моми

а сега заходих лелко

по млади невести.

А сега заходих лелко

по млади невести.

и сега казах лелко

древни стихиги.

 

Тодьо лелин Тодьо

китка панаирска

стига си ми галил Тодьо

младине невести.

Стига си ми галил Тодьо

младине невести,

че ще дойде време Тодьо

леля да та жени.

 

Тъмна е мъгла-1

Тъмната е мъгла паднала

ситна е роса роснала / 2 /

мътна е река търнала.

Низ Марийкини дворове,

бела Марийка носеше.

От де ми е задал,

Стоянчо гурбетчийчено.

Възвъртна бели ръкави,

та че са метна в рекана / 2 /

извади бяла Марийка.

 

Темна е мъгла-2

Темна е мъгла паднала (2),
която е по-
ниска от тази на Пирин планина.

Яница, пътя сбъркала (2) в
тази зелена
низка на Пирин планина.

Отдолу идат овчари (2)
овчари, млади човечета овчари
, верни другари.

Яница дума овчаре
Яница дума овчаре овчари
братя да ми сте
Хай да ми пътя кажете.

Янице, моме убава,
Янице, моме убава,
ние сме сестри имаме
първо си либе немаме

 

   Учи май майчо

Учи май майчо научи

Как да си мома измамя

Стани са сино угизди

с булкиноно ти гиздило

с булкиноно ти Фатмино.

Че си речи тогава

- Хайде щем дружно да идем

нах горничкана одая.

я нища дружко, я нища

би си ще ум батьоти

Пък ти хи речи тогава:

Нема го дружко, нема го

батьо е вчера отишъл

нъх Цариграда голяма

да сбира тежки нишаня.

 

 Фатминку, кузум

Фатминко, кузум пиленце,
ага ми зареждам с вода и
чифт бели харкоми
На дванайсет килограма студени,
никой не мести ножички,
през ниско през шелварене.

Фатминко, кузум пиленце,
да мога да ата измаме,
от село на изгнада, в гората
да отведем.
Да си крик попитам
ко си нишан даржела,
кой си на скут седела,
че си си нишен ворнала?

 

Фати са моме

Фати са моме на хоро,

хоро е грозно без тебе.

Момине плачат от тебе,

момцине питат за тебе.

Как да са фатия юначе,

ага си немам гиздило.

ага си немам гиздило,

гиздило айся купено.

Гиздило айся купено,

айся от рафтън свалено.

Айся от топън резано,

шияно ненадявано.

Фати са моме на хоро

ти си си мене хубава.

Ти си си мене хубава,

с катаденного гиздило.

 

Хас ли е бално, любе ле,

галяни га са не земат?

Тяхноно бално колко е?

Земени са не са включени

то е ť ялюм по – бално.

Ялюм лъ легнеш и умреш,

севда лъ застинеш, лъ вяхнеш,

лъ суха вяйка станаваш -

вяйчица трендафилова,

кичица керофелова.

 Хавзе е болна

Хавзе е болна легнала,
Долу в долна махала,
Ся цала равна година,
Ся цало лято проляте.

Китки не са седила, Рубата
не е носила,
Киткине са садили
Бравиньо хи невести,
Рубай хи са нослили
Нехини дружки лефтери.

Иди ми майчу порукай
Надолу бате Мехмета
С младичкана невяста Върнете се в началото
За да го поправите –
Ако имате
своето уважение, Не
го направете си си дели Ней не седите неделяйте!
Мене ма бубайко
раздели На махмутевек Хасана
Длъга сам болест легнала
Ни няма да са направи.

 

Хайде щем, Мехмет, да идем

нах врисник, нах чеиркана,

да свирят жални кавали.

С бърза си Мехмет, атиде -

да купи бяла ракия,

калфине да си апие.

Че са Мехметя срещнали

да трима клетни записи

на широката паляна.

Назад му ръки вързаха,

напреш му пътя казаха

въз ситничкана дюшемя

въз Тапчицкана махала.

Любе му атвън излязе,

доземи пусна сълзине,

до небе пусна гласове:

- Къде ми Мехмед водите?

- Мехметя курбань водиме.

- Я ми Meхметя пусните,

я ми душасъ земните.

- Ни ти Мехметя пускаме,

ни ти душатъ зимеме.

Мехметя курбань водиме

нах висона планина.

Че са Мехметя вързали

на двана вриса студени,

за двана бука зелени.

Че да Мехметя порнеха

ат лява страна – в сърцено,

ат права страна – в рамцено,

че ага Мехмет пинеше

ат небо звезди сваляше

Ат гърме върше свиваше.

Мехметь съ жално молеше:

- Довършите мъ аретлик,

Немойте мъ с душа адава.

  Хъфизьо, чапън

Хъфизьо, чапкън девойко

дайся съм ходил, отдолу,

пък ся съм дъшел, Хъфизьо

ся викам с мене да търнеш.

Чим как да търна, Ахметю,

га ма бубайко не дава.

Ти хайде с мене Хъфизьо,

не щем прикяна извади,

Узундере щем запали,

с Алехча вднъш да гори.

 

 Хъфизе болна легнала

Хъфизе болна легнала

целичка равна година

година и половина.

Севди си не е галила

с дружки не са сбирала

по медже не е ходила.

Хафизе майце думаше,

иди ми майчо порюкай

братована ми невяста

всичката да хи поправя

Дено си являт имате

та го от всичко делете

От севда неразделяйте.

Ти мене майчо раздели

от първа севда галена,

та ся ньх земя търнавам.

 

Хъвзя е болна легнала

долу в долна махала

ся цяло лято, пролято

и цялата равна година.

Руба си не е носила,

китки си не е садила.

Ам хи са китки садили

братовенохи невясти,

и рубата хи са носили

нехини дружки лефтери.

Пук хи майка хи викаше:

- Хъвзьо, майчина дащерю,

година лежиш болничка

и цяло лято пролетьйе,

немаш ли нящо балничко,

немаш ли нящо да кажеш?

- Имам ми немам, майчинко,

едничко имам балничко,

че мъ бубайко не даде

дену си галех юначе -

нах Махмутевек Хасана.

Ами ма даде бубайко

нах батковону каинче,

заради лесно голюму,

заради жълтите алтъне.

Бално ми няма да памина,

в земя нема са разсипя.

Поди ми, майчо, повикай

ат адол батя Мехметя -

лайся нах тува да дойде -

васаять ще да му поправя:

дену си являть имате,

та го ат сичко деляте,

не се раздават.

- Хавзю, майчина дъщерю,

година лежиш болничка,

нема ли амут да станеш,

да станеш, да са направиш,

болькине да ти паминат?

- Че как си, майчо, будала -

в неделя сватба имате,

врить ще ти дойдат, майчице,

ти немой сенна да плачеш.

Стани ми, майчо, разтраси

мояна прикя писана,

извади тръба яглъци,

та хи на ситно нареди,

ла врить хи дара обдари.

Пък га ти дойде, майчице,

най – ат горна махала

ахметювуно Хасанан,

та нему, майчо, да дадеш

басма ингилиз яглъчка,

в нея бял журапя.

 Хайдути ми са молеха

Хайдути ми са молеха

Да дойде лято пролете,

да им са са свърши зимана / 2 /

да са разностне горана / 2 /

да дойде лято пролете.

да са разтърнат хайдути.

 

Хайде, Калино

Хайде, Калино, да идем

в лятна гора зелена
там има вода студена,

там има сянка дебела.
Седна щeм да седдим,

пийна щeм вода студена.
-Юначе, лудо и младо,
мене мама не пуска, че яз съм мома главена, г

лавена, с предстенна мeнена!
Хайде, Калино, да идем

в лятна гора зелена,
нащeме дребно камене,

строши щeм бурмо порстене.
Ти ще си с мене да дойдеш,

мене невеста да станеш

 

 Хасане, любе

 Хасане, любе, Хасане
много са с тебе галихме / 2 /
галихме и драговахме.
Извикат се да се разделим със
слънце, сякаш вечер
сме на наши
съседи.
Душмане какво не правят
сторената сватба развалят,
женени люде разведат, да
не ли щ щу раздели !

 

Ходи ли севдо

Ходи ли севдо по село,

ходи ли находи са са.

Ходи ли находи ли са,

гали ли нагали ли са.

Гали ли нагали ли са,

по-бели и по-черночки.

По-бели и по-черночки,

по-тенки и по-височки.

То е и мойно айенолков

колко пиле на вейка.

Ло стъпи пиле и фъркне,

кайно сърцесо за тебе.

Червенко фесче виждаш ли,

ага го кривкам галиш ли?

Галем, галем, как да не галем,

колко мога да кривкай го.

Ален мендилчек вижш ли

ага го стягам галиш ли?

Галем, галем, как да не галем,

колко мощо можеш да го задържиш.

Фустанчено виждаш ли,

ага го ройкам галиш ли?

Галем, галем, как да не галем,

колко мога да тичам.

Нови кундурки виждаш ли,

ага ги тропкам галиш ли?

Галем, галем, как да не галем,

колко мощеш тропкай ги

 

   Черешку, череша
Черешку, чьорна вишничку,
пролеть през тува минахме,
ти беше цвета цветила,
пък рожбата не си родила.
Дали
тя е поляла или се е изляла?

- Едно малко момче и младо,
нито пък излязоха,
нито пляскаха .
Пролеть оттува миноха
двама луди и млади,
под мене на сенка седеха,
та си се люто калнеха:

Черешку,
ако са двама не зомним,
дано ми лист не пуснеш,
дай ми суха изсохнеш,
родене ти ти прикапет!
Че си са двама не золли, които са
кльотва стигнала –
сухо сам дорво станала
от корен, до вархчокат.

 

Чичо ме канил

Чичо ме канил, мамо,

девер да ида,
девер да ида, мамо,

Станка да води.
Станка да водя, мамо,

към бели чоркви,
към бели чоркви, мамо,

да я венчат.
С какви ли ноги, мамо,

до там ще ида,
с какви ли очи, мамо,

Станка ще види,
с какви ли роки, мамо,

Станка ще хвана.
С какви ли уста, мамо,

ще
ми кажеш, га ми беше Станка, мамо,

баш главенца,
баш главенца, мамо,

баш гальовница.

 

 Чуде са мислем

Чуде са мислем, ой малка моме

дали да ти ройна ситнине плитки.

Дали да ти ройна ситнине плитки

или да ти вийна тънкана снажка.

Абре юначе, лудо и младо

нимой са чуди, никой не са мисли.

Моите са плитки за ройноване

мойна е снажка за вийноване.

Мой са са плитки за ройноване,

мойна е снажка за вийноване.

Ти ко ги ройнеш, халал да ти са

други кои са ройне харам да му са.

 Шинке ле

Шинке ле моме хубава,

де да ми Шинке престанеш / 2 /

престанеш моя да станеш.

Престана ти чу юначе,

ако ма малко почакаш / 2 /

да дойде зима подзима.

Да станат нощи големи,

да приспя майка и татко.

Тогава ще ти престана,

престана, твоя ще стана.

 

Юначе лудо-1
Остави коментар:
Вашият коментар …
Подобни игри Миньора на злато Таралежа Соник Darts Age of
War 2
Га ти бех кърши сьоднала, а
ти бех корпа свалила,
ти беше бех лице открито,
га ти бех плитки ройнала.
-Девойко, мари хубава,
сорце са на две пукнало / 2
та съм без сорце останал!
Лицено ти беше, девойко,
като на бела книжчица
и плитчицине, девойко
като в Арда рибкине!
Ако има болест, уморете
я, за да се отървеш от нея,
друг ще те отблъсне –
да видиш бално какво е!

 

Юначе лудо-2

Юначе лудо и младо / 2 /

И да ма галиш и да не

файда си нечмаш от мене.

Файда си немаш от мене / 2 /

зарар си правиш на тебе,

че губиш времето по мене.

Мен ма е майка главила / 2 /

за едно лудо и младо,

дено ми свири с кавали.

Кавал ми свири говори / 2 /

полудях моме по тебе,

изгорях моме за тебе.

 

   Я да си вземеш

Я да си вземете галеноно, галеноно, следеноно. Та нъх майка хич да не ходя

и бубайку хич да не думя.
Седяла е три години в
кайдисала, рекла ми е-
Хайде любе, отведи ма

ся нъх майка първа госка

Посто почак, малка моме
дорде роди върба грозде
и коприва жоли дюля.

И родим си мъжко дете.

 

 Я и ракия да пия

Я и ракия да пия,

пак нема да са опия,

отново нема да са опия.

Не е бяло момейче

га не е бяло момейче.

За ръка да го заведа,

ум да си го отведа.

У нам да си го отведа

у нас на равни дворове.

 

- Я да си зема галенну

галенуну, следенуну,

та нах майка да не ходя

та сам майка хич да не дума.

Зела си е галенуну,

галенуну, следенуну.

Седяла е три години,

кайдисала, рекла му е:

- хайде, любе, отведи мъ

ся нах майка първа госка,

яце съм са забулела,

вейке я съм прежалеле.

- Постой, почекай, малке моме-

дорде ръди върба грозде

и коприва – жълта дуня,

и радим си мучко дете

да го водим за съименче,

да го водим за съименче,

за съйменче, за дружина.

Я ма вземи Минко

Я ма вземи минко, я ми кажи

да не ходя Минко луд за тебе,

да не тъпта Минко пътевене,

да не кърша Минко плетовене.

 

Шумка шумне Минко уплашемса

вятър дуйне Минко заслушамса

вкуват ми са Минко твойне плитки

тийне плитки Минко с рупане.

 

Я си ма дайте

Я си ма дай дено си галем,

дено си галем, галем драговам.

Тъй да я ида сейдолу, долу

сейдолу, долу низ двене ряки.

Дено са сбират малкине моми

малкине моми, млади невести.

Малкине моми платно да белят

млади невести да пеят.

 

 Я си севдана познавам

Я си севдана познавам

в онкиши въннъш га вървят.

Напълно мени нагине

пътят да му са некрата.

Бързай ми бързай любеле

та ма по-бърз замини.

Иди си друг загали

друга в друг махала.

По-бяла и по-черночка

по-тенка и по-висока.

По да я рубата приляга

врит моминоно гиздило.

 Врит моминоно гиздило

и твойно тежко нишане.

Сбирано непровадано

свивано неразвивано.

 

Я подай ми мъри

Я подай ми мъри отключове,

да отворим мъри шарен сандък

да извадим мъри всички дребно

всичко дребно мъри сивкаво.

Да угиздим мъри малка мома

Да се ​​хване мърите на хороно

на хороно мъри срещу мене

да се пукат мъри душманене

хем и мойне мъри, хем и твойне.

 

 Яно ле Янчице

Яно ле Янчице, майка си Янка главила

Яно ле Янчице в събота срещу неделя.

Яно ле Янчице до обед ходи главна

Яно ле Янчице след събота порстен върнала.

Яно ле Янчице майка си Янка питаше

Яно ле Янчице отиде порстен ворнала.

Малеле майчице га си май майчо главила

малеле майчице не си си май питала

малеле майчице не си си май питала

малеле майчице, дали го рачам или не.

 

Ясно е слънце грейнало ,

грейнало и е огрело,

грейнало и е огрело,

нашето село Старцево.

 

Не ми е слънце грейнало,

най ми момне светнаха,

най ми момине светеха-

на слънце сянка правеха.

 

Я ходих на Цариграда

и тебе болна оставих

и тебе болна оставих

и болна си та заварих

 

Я рекох че си умрела

та дойдох да те обидам

и да та Сафию попитам

дал да са женя и главя

 

Жени са глави любеле

ала ми Радка не вземай

че ми е Радка душманка

душманка още от малка

 

Тя ще ми пърсне децана

по турци и по българи

по турци и по българи

и по чернине цигани

 

III. С Т А Р Ц Е В С К И Я Т И И

Трахана по старцевски
Траханата се замесва с квас, а не с мая. Ферментацията, която се поддържа 4-5 дни преди да се изсуши и придава специфична аромат и леко кисел вкус и я прави подходяща храна за хора с стомашно-чревни заболявания.
Необходими продукти : брашно, червен пипер или доматено пюре, квас, кисел айрян може и вода и сол.
В други райони на страната към тестото се добавят варени зеленчуци, тиква, черен пипер.
Начин на приготвяне : Купа разтваряме с айряна, слагаме чаша брашно и оставяме за един ден да бухне.Овързваме много твърдо тесто, към което сме добавили сол, маслини от маслина и остава да изтече две, три дена. Тестото се разкъсва на малки топчета. Когато тестените топчета започват да засъхват, те се изтриват с ръце, изсушават се на чаршафа, докато се изпичат и се настъргват на ренде или се смилат през месомелачка. Получените малки зрънца се оставят да изсъхнат напълно. Съхраняват се на сухо място.
И не забравяйте да си останете жив квас в бурканче в хладилника.
На врящата вода се пускат няколко супена лъжици от зърната и се вари, докато се получи слаба каша. Правете си запръжка-масло от червено и червено пепер, залива се траханата и трябва да заври със запръжката. За хранещите се здравословно към врящата трахана се добавя само масло без запърка и така е вкусно.
В миналото тарханата е една от основните храни на българското население и е характерна за почти всички балкански традиции.

ЧОРБА - Вари за първото ястие при госка / невяста, бебе и др. /. Начин на приготвяне: 10л. прясно мляко се сварява. След като заври се слага 1 кг. чиста и измита ориз. Вари се при непрекъснато смесване, за да не пада ориза на дъното. Преди да се свали от огъня се осолява. Разбърква се докато изстине.

МЕСО С КОЧАН - Месото се реже на хапки. Задушава се докато поомекне. Прибавя се 1-2 лъжици червен пипер. Прибавя се кочан / вид филе / нарязан на кубчета. Долива се топла вода да покрие сместа. Вари се докато омекне кочана.

КЛИН   / баница с ориз / От ориза и водата в отношение 1: 3 се приготвя така нареченото “пръскало” -пънка докато хубаво се свари ориза. Изсипва се от тигана в по-широк съд, за да изстине. Към охлаждането се прибавя 1 яйце / за една тава / и се разбърква с ориза. Точи една кола и се поставя върху силно намазаната тава с олио. Слага се плънка. Отгоре се опетнява с масло и се покрива с още една кора. Пече се на печка като върти, за да не загори. Обръща се на кръг и отново се връща в същата тава, за да се запечати от другата страна. Залива се със сироп / шербет / се приготвя по следния начин: изпийте половин пакетче масло, добавете 2-3 мед. Мед и се бърка докато се стопи хубаво. Долива се гореща вода около една чаша и се оставя да ври, за да се погъсти. С този сироп се залива клина и се сервира. Ако клина не се прави с ширбет, може да се просмука със захар, да се затвори с друг съд, за да се задуши. Може да се маже и само с мед. Много често клинът се прави със сирене. Плънката се вари по същия начин, но освен яйцето се натрошава и сирене. След изпичането не се маже отгоре с нищо. Сервира се затоплен.

БАКЛАВА - Когато не е готово, баклата се приготвя по следния начин: Завъртете кората / около 40 / и се залейте върху дъното на тава, обърнете се на печката / да засъхнат /. След това се нареждат в тава, като всяка колба се приготвя с орехи, които са ситно нарязани в кутела / гаванче / и смесени с малко захар. Най-отгоре се поставя една прясно разточена кора. Нарязва се на ромбчета. Полива се с чаша олио и едно пакетче разтопено масло. Пече се във фурна до златисто. Изстила се залива със сироп, приготвен по следния начин: 1 кг.захар се поставя в 800 мл. вода. Когато се свари се залива баклавата. Тя се завива, за да се задуши и да попие сиропа.

СМИДАЛЬ -Прави се царевична пита – царевично брашно 1 кг. се влага в голям съд, се добавя едно яйце, 1 ч.л. сода, 1 к.ч. олио, 1 с.л. сол и 1 ч. л. захар. Забърква се тесто с топла вода, като кексово тесто, да е по-рядко. Изпичай хубаво, коричката да се приготвя, за да е уварен хляба. Тавата да е по-малка, за да стане по-дебел хляб, за да има повече среда за разбиване. Когато питката е готова и изстине се натрошава на ситно. Може да не се трошат коричките, защото са по-твърди. Запържва се масло / 1 тава – 2 пакетчета масло /. В разфасоването на хляба се захар и се разбърква, после се полива с горещо масло. Разбърква се хубаво, докато се разтопи захарта. Разпределя се сместа в малка тавичка. Посипва се с кристална захар. Сервира се предимно като десерт при събиране за бебе.

КАЧАМАК -Слагаме 3 чаши вода да заври, като я поставим. Когато завриш, изпитай 3 чаши царевично брашно, без да бъркаш. Правим 4-5 дупки и се оставяме да ври около 8-10 минути. Сваляме от огъня и започваме да бъркаме с качамарник / пръчка, дълъг около 50 см. И с диаметър 3-4 см /, докато стане гладка смес. Оформят се с дървени лъжица порции, които могат да се сгъстят в препечено масло или се поставят в голяма тава върху разстлана кавърма или пържени гъби и лук. Запичаме само отдолу до получаване на хрупкава коричка. Предлага се с кисело мляко.

ПРОСЕНИК- Така свареният качамак може да се приготви и: Слагаме в една тава мазнина / олио, масло или месо /. В нея запържваме една глава кромид лук да пожълте. Върху лука се разпределя сварения качамак. Разбъркваме внимателно, за да може мазнината да попие в качамака. Накрая с лъжицата се оформяме и се изсипваме със сирене. Сервира се с мляко или сироп от дренки. Може да се направи и с пшенично брашно. А когато брашното е малко, първо гответе малко картофи на кубчета и в тях се поставя брашното и процедурата се повтаря.

ПАТАТНИК -Обелените картофи СЕ измиват хубаво, настъргват се на ренде. За да не почернят, в тях се добавя студена вода. Отцеждат се от водата, добавете сол, олио, масло, джоджен, 1 глава кромид лук / астърган /. Разбърква се хубаво. Точат се две кори. Нанесената тава се разстила едната кората. Изхвърля се сместа и се разпределя равномерно. Отгоре се завива с втората кора. Пече се на печка, обърнете се и се печете и от друга страна, както и при клина.

Прошипник С НАДРОБЕНИ КАРТОФИ – Обелените картофи се измиват и се режат на кубчета. Прибавя се сол, олио, 1 глава кромид лук, глава праз лук, джоджен, черен пипер, 1-2 шепи царевично месо. Доливаме вода, за да стане брашното като кексово тесто. Изхвърля се в нанесена тава, разпределя се равномерно. Пече се във фурна. Докато е топла, може да се намали коричката със сурово масло.

БУЛГУР - Царевицата се смила на късни парчета / по рано на ръшницата /. Така натрошената царевица се нарича бългур. Ястието се приготвя по следния начин: Слага се в една тиган вода, натрошената царевица, суха фасул, олио, кокал от пастърма. Бърка се често, за да не загори. Осолява се по средата на варенето, за да не се пресоли от солен кокал.

АШУРА - Вари се като булгур, само че от цялата царевица. Слагат се различни неща за берекет-по малко от всички продукти, които се намират в къщи / по една чаша или щипка / и от изкараните от нивата през годината.

ФАСУЛ С КОЧАН - Изсипете фъстъчето във вода с малко олио и кокал от пастърма. Когато бобчетата са наполовина сварени, добавете кочана, разбиване на кубчета. Може да се сложи и месо от буркан или олио и масло. Варенето продължава до пълното омекване на боба и кочана. По същия начин се вари и боб със зеле.

ТИКВЕНИК - Тиквата се развалва и се шлайфа на едро ренде. Прибавя се олио, захар, щипка сол, натрошени орехи. Точим кори, най-малко две, може и 3-4. Ако сме разточили повече кори, зареждането се разпределя между тях, като се завива отгоре с кора. Пече се върху печката от едната страна. След това се обръща и се изпича и от другата страна.

ЗЕЛНИК - Наблюдавайте зелето, добавете един – два ръчки царевично брашно, сол, олио, 1 глава праз лук. Изсипва се в тава, отгоре се прави кашичка от царевично брашно със сол и олио. Изсипва се отгоре, заглажда се и се пече във фурна. Ако е с кори, става като пататника.

ХЛЯБ - Типово или ръжено брашно се замесва със сол и квас / останалото тесто, което се влива във вода. След като това се разпределя в тава. Пече се във фурна. В миналото не е имало печки, а само пещ. Тогава върху жарава сложили ниска стойка и тавата, а отгоре се полюпвала с голяма капачка, наречена чуруп. Върху него става свод от жарта. Пече се докато жарта изстине. Използва се и царевичен хляб, приготвен като за смидал.

ТИКВА НА КОРА -Тиквата се разрязва, изчиства се от вътре и се нарязва на големи парчета / филе /. В тава се наръсва захар. Нарежда се тиквата на една линия, прибавя се малко вода, за да не се карамелизира захарта, докато тиквата пуска собствена вода. Слага се на печка и се закали с друга тава. Пече се докато изври водата и тиквата омекне. След като омекне се отхлупва, за да се изпари и останалата вода. Така парчетата стават сухи и вкусни.

КОЛАЦИ НА ТИКЛА / САЧ / -Приготвя се силна смес от кисело мляко, яйце, сол, щипка захар, месо и сода бикарбонат. Нагорещява се сачът. Мазе се олио и с дървена лъжица се изсипва сместа. Пече се и от двете страни. Готовите колаци се мажат с олио и масло. Може да се яде със захар или сладко.

ПИТА В ПЕПЕЛ -Меси от царевично брашно с малко ръжено. Попарва се на царевичното брашно, за да омекне и се оставя малко да изстине. След това се слага ръженото. Омесва се и се оформя питата на кръг. В нагорещена пещ излизат жарта и пепелта в края. От кръга се излизат питата в огнището. Захлупва се с кален чуруп и се връща обратно в нагоряната жар. От време на време се гледа дали е образувала топена коричка.